Абортът е предумишлено убийство: Как отговарям на аргумента с „изключенията“?
Когато твърдя, че абортът е предумишлено убийство на човешки индивид, често се сблъсквам с несъгласие. Хората веднага изтъкват изключения като: „Ами ако жената е изнасилена или ако бебето има увреждания?„
Ето как отговарям на тези въпроси:
1. Случай на изнасилване
Човешкият индивид, заченат в жената, не носи никаква вина за изнасилването. Виновникът е престъпникът, а не неговите преки или косвени жертви.
Не бива да убиваме невинни хора, освен ако не заплашват живота ни (самозащита). Всяко отнемане на бевинен живот по друга причина е морално предумишлено убийство, независимо какво казва законът в момента.
2. Случай на увреждания
Научен факт е, че човешкият живот започва при зачеването, тъй като всеки субект, който се храни и расте, е жив.
Нямаме право да отнемаме този живот, дори ако той не ни харесва, ако смятаме, че ще живее в бедност или нещастие, или ако ще бъде болен. Ние не убиваме хора, защото не ни харесват, защото са бедни, нещастни или болни, нали? Всеки невинен човек, който е жив, има право да продължи да живее. В противен случай това е убийство.
3. Компромисно предложение – Лакмус тест
Когато ми задават подобни въпроси, предлагам компромис:
„Какво ще кажете да забраним всички аборти, освен в случаите на доказано изнасилване или увреждане на бебето? Така ще спрем да убиваме законно деца, заченати при взаимно съгласие и напълно здрави.“
Обикновено отговорът е: „Не може така! И другите жени имат право да прекъснат бременността си.„
Това показва, че целта е да се запази правото на аборт по желание на невинен човешки индивид, т.е. да се убива, а не да бъдат защитени само жените, които са жертви на лоши обстоятелства, които не зависят от тях.
Извод
Запомнете: Изключенията за злото се дават, за да се оправдае всяко зло. Злото никога не трябва да бъде оправдавано. Целта на хората, които използват този аргумент, не е да защитят нечий живот, а да запазят законното убиване на неродени човешки бебета.
