Защо целите на джендър идеологията никога няма да бъдат постигнати

Gingerbread Gender
Време за четене: 7 минути

По време на борбата срещу Истанбулската конвенция, много хора я защитаваха, защото не виждаха нищо лошо в нея. Не разбраха срещу какво точно се борим. Може би е добре накратко да им обясня, постфактум след като беше отхвърлена от Конституционния съд.

В конвенцията има повече от един слой от цели, но аз ще се спра само на един аспект – този за „джендър“-а.

От самото начало на документа се въвежда терминът „джендър“, което логично се превежда като „социален пол“ (изразен в обществото пол) и няма никаква грешка при превода, както някои хора се опитаха да ни заблуждават. Мисля, че никой от нас, които бяхме срещу конвенцията, няма проблем с думата „джендър“ като „социален пол“, когато е обвързан с биологическия пол и неговите преимущества т.е. когато от мъжът се очаква да бъде най-доброто като мъж (мил, грижовен и любящ към съпругата и децата си, но същевременно твърд, не толкова податлив на емоциите, за да се справя в трудните моменти) и от жената се очаква да бъде най-доброто като жена (мила, грижовна и любяща, но същевременно по-емоционална и готова да подкрепя или коригира мъжа си докато разчита на него в по-трудни житейски ситуации). Така е било през вековете и така семействата са оцелявали, а общества процъфтявали поради тези социални роли.

Мъжете обикновено са по-силни физически по природа и често работят по-тежка физическа работа, но не е задължително да е така. Жените обикновено са по-слаби физически, имат месечен цикъл, забременяват и обикновено работят по-лека физическа работа, но не е задължително да е така. Никой не спира мъж да работи лека физическа работа и жена да работи тежка физическа работа. От друга страна, никой в нашето общество не спира мъжете или жените да се развиват свободно интелектуално и да работят каквото пожелаят, да бъдат или да не бъдат бащи или майки, да остават вкъщи или да ходят на работа, да кърмят или да не кърмят и т.н. Нормално е мъжът да не може да кърми, а жената да не вдига на световно по вдигане на тежести колкото един мъж. Все такива неща, които са нормални, когато всеки от половете си има свой джендър – социален пол, предопределен до голяма степен от физиологическите дадености и възможности.

Джендър идеологията, за която се говори толкова много напоследък у нас, всъщност иска да изтрие границите между социалните роли и изцяло да ги приравни. Нещо, което е практически невъзможно, ако не се направят мъжете женствени, а жените „мъжкарани“. (Затова се нарича „идеология“, точно като комунизма, защото е непостижимо, но винаги е някъде в далечното бъдеще на завладените от нея.) Примери за това са мъже, които си избират грим и червило и чакат поредния сериал, за да се вълнуват от драмата между Хосе и Хуанита, прекъсван от реклами за самобръсначки за обезкосмяване и перилни препарати, и жени, които изоставят нуждата си от постоянен стабилен партньор за създаване на семейство и естествения си майчин инстинкт за възпроизводство и грижа за поколението, за да растат в кариерата и „да мачкат всичко по пътя си“, нищо, че на 60 години (или по-рано) вероятно ще се окажат емоционално изтощени от множество временни нестабилни връзки, самотни в апартамент само с котката си, без любящ съпруг и тичащи наоколо внуци. Това е практичното приложение на крайностите на джендър идеологията, която днес си проправя път в консуматорското ни общество, в което всеки мисли само за себе си и само за днес и сега.

Ако мъжът и жената имат еднакви социални роли, защо да не бъдат приети хомосексуалните бракове, осиновяването на деца от ЛГБТ-двойки и т.н.? Логичен въпрос, на който джендър идеологията отговаря с готовност: „Няма проблем. Дори това е крайно препоръчително. Ще помогне за премахването на стереотипите.“ Нищо, че процентът на самоубийства в хомосексуалните семейство в Холандия (страна с пълна толерантност към ЛГБТ начина на живот и хомо-браковете) е около 4 пъти по-висок сравнен с този при нормалните семейства от мъж и жена. Но това не притеснява защитниците на джендър идеологията. „Някой ден всичко ще е различно“ казват те, подобно на тези, които ни обясняваха по време на социализма как един ден всички ще живеем в комунистическия рай на Земята…

И накрая, тъй като започнах с това, че нямаме нищо против „социалния пол“ (джендър), когато е обвързан с биологическия такъв и неговите преимущества, то трябва да отбележа, че в Истанбулската конвенция социалният пол няма нищо общо с биологическия такъв. В обяснителният доклад към конвенцията, който дори не получи официален превод на български език, се говореше за защита на правата на всякакви ЛГБТ..ЮЯ и имаше коментари по съдебни процеси за права на хомосексуални лица, родителски права на хомосексуални бащи, докато в основния документ за първи път беше въведен термина „идентичност основана на социалния пол (gender)“, а не на биологическия пол (sex). Имайки предвид, че под „джендър“, както се вижда от обяснителният доклад, се имат предвид всякакви вариации, които не са основани на биологическия пол, ратифицирането на документа означаваше да дадем право на всеки български гражданин да се определя като мъж, жена или нещо друго, и да го впишем като такъв в документите му, за да се представя така пред обществото, въпреки обективната реалност за физиологическия пол на индивида. Идентичност основана на физиологическия пол (sex) и идентичност основана на социалния пол (gender) са две коренно различни неща. Размиването на границите на половете, при приемането на това определение за „социален пол“, би довело до пълна разруха на браковете и семействата каквито ги познаваме и разбирането на българина за смисъла им, последван обикновено от раждането и отглеждането на деца и всичко друго свързано с традиционното християнско разбиране за света – свят, в който мъжете са мъже и жените са жени, но те имат своите силни и слаби страни и се допълват, а не се противопоставят.

Джендърът, откъснат от биологическия пол и неговите характеристики, ще доведе само до хаос, влошаване на социалните отношения и унищожаване на браковете, семействата и народа ни. Джендърът, основан на биологическия пол, е физиологически и социален факт, който никога няма да се промени, точно както фактът, че всеки социализъм се проваля, не защото не е направен добре (за пореден път), а защото противоречи на естествените закони, постановени от създанието на света – за частната собственост, личната реализация и личните свободи всеки да бъде себе си, без да отнема чуждите права.

Може да харесате още...