Кликнете тук, за да изтеглите безплатно 2 кг кашкавал и 5 бири

Колкото и да кликате на заглавието и на всички линкове в тази страница, със сигурност няма да имате успех в това да заредите хладилника си. Странно е, че това не може да стане. A нямаше да е лошо, нали?

Преди време пътувах с автобус от София до Бургас и между шофьора и една от пътничките, негова позната, се проведе разговор, който никога няма да забравя. „Отдавна не сме се виждали. Как сте вие със съпруга ти?“, попита шофьорът. „Ааа, добре сме, даже сме много добре. Бизнесът на съпруга ми върви страхотно. Даже си купи най-новия модел Мерцедес. Много е доволен от него.“, отговори тя и продължиха да обсъждат живота си на всеослушание. По някое време стана дума за филми и музика и същата дама заяви: „Ааа, ние също теглим всички нови филми и музика от z…a. Много хубав сайт. Всяка седмица сваляме най-новото и го гледаме. Не пропускаме нищо интересно.“

Тази история ми показа за пореден път, колко трудно българинът възприема интелектуалните продукти като реални и как сайтове като z…a насърчават нарушаването на Законите, а кражбата на нечии труд се възприема като напълно нормална и морална, докато държавата и нейната съдебна система не вземат каквото и да било отношение по въпроса. Разбира се, по този начин хората, които имат таланти и способности да творят, са обезсърчени, а някои от тях – музиканти, актьори, програмисти на софтуер и др. едва успяват да свържат двата края или не могат да продължат да се развиват и да носят още по-големи ползи за обществото.

От много години на продуктите на интелектуалния труд в България се гледа като на безплатно достъпни за всеки, по всяко време и в неограничени количества, въпреки че те всъщност имат цена и за тях се влагат не по-малко усилия за създаването им, от който и да било друг продукт. Има бизнеси, които заделят стотици хиляди или милиони лева за активи във фирмите си, които могат да видят и пипнат с ръка и точно 0 лева за интелектуални продукти като софтуер или фирмен сайт. Има частни лица, които са готови да похарчат 500 лв. за концерт на определена музикална звезда, за да са на първия ред и да се бият в гърдите, че са били там, но никога няма да дадат 20 лв. за нейния албум на CD, а ще го изтеглят нелегално от Интернет. На всички хора, които с честен интелектуален труд изкарват прехраната си всеки ден, е ясно, че нещо в цялата система за ползването на интелектуални продукти в България е сбъркано отдавна.

В Мрежата можете да видите стотици български сайтове с нелегално съдържание – филми, музика, софтуер, фотографии и др. Факт е, че всеки може да провери къде се разполагат данните на тези сайтове с една лесна справка на IP адреса. Закон за интелектуалната собственост има. Има и органи в лицето на службите за борба с Интернет престъпленията и престъпленията с интелектуална собственост. Логичният въпрос е, защо никой не защитава хората, които ден и нощ произвеждат интелектуални продукти?

Да, случва се понякога, да хванат „един компютър във фирма интегратор с нелегален софтуер за X лева“ или да открият „50 нелегални диска на поп звездата Y укрити в мазе“, но истината е, че никой не взема на сериозно въпроса с кражбата на интелектуална собственост и така обществото само продължава да ограничава и да убива таланта на едни от най-качествените си и най-отворените за иновации граждани, които са бъдещето на нацията.

Не е случайно, че в България почти не останаха качествени музиканти, актьори, програмисти и др. и че те отдавна се преместиха в държави, където трудът им се цени високо и се заплаща достойно. И няма как да е другояче, когато в нормалните страни, които ценят интелектуалния си потенциал „разпространяването на нелегален софтуер“ е равно на „затвор и фалит на бизнеса“, „нелегалното изтегляне на музика“ е равно на „много дни обществено полезен труд и глоба от стотици хиляди долари“ и т.н.

Едва ли 5 лв. за билет за кино, 20 лв за CD или 200 лв. за софтуер биха били проблем за повечето българи, ако моралът на обществото диктуваше, че интелектуалният труд трябва да бъде ценен и уважаван поне колкото 2 кг. кашкавал и 5 бири.

За съжаление, на този етап, моралът ни стига колкото да се напием с 5-те бири и да замезим с кашкавала, закупени от супермаркета, докато слушаме последния албум на любимия си изпълнител, изтеглени от z…a и играем игра „излекувана“ с хак. И всичко това, докато музикантите и програмистите ни вече са на летището и са си купили еднопосочен билет за успех и признание, но не в България.