Държавен дълг, егоизъм и икономически истини: Кой плаща сметката?
Това, което много българи днес не осъзнават, е че всяко даване на пари, изтеглени назаем от правителството, натоварва следващите поколения със задължението да ги изплащат. Всеки път, когато другите се радват, че държавата е „дала“ нещо, аз изпитвам тревога, защото знам колко пот и кръв струва или ще струва в бъдеще това раздаване на чужди пари. Всеки път, когато управляващите дават нещо „безплатно“, ние, децата ни, а може би и внуците ни, ще плащаме сметката. Те се правят на големи благодетели, за да останат на власт. Българите дори имаме поговорка с негативен оттенък за такива действия: „С чужда пита помен прави.“
Капитализмът: Егоизъм с общи ползи?
Някои твърдят, че капитализмът е егоистичен. Така е, но само донякъде. При капитализма всеки се стреми да постигне повече за себе си и семейството си. Именно поради тези ясни лични цели и съществуващите нужди/ниши на пазара, се произвежда огромното количество блага. Това е резултат от доброто управление на личния капитал и ресурси, подкрепено от най-високата степен на мотивация: ако не работиш, ще гладуваш и ще можеш само да завиждаш на другите за техните придобивки.
Въпреки това, при капитализма няма истински глад и недоимък за тези, които са гъвкави в ученето на нови неща и се борят за по-добър живот за себе си и семейството си. Възможностите са неограничени. Тоест, егоизмът при капитализма води до подобряване на условията на живот за всички, освен за много мързеливите и желаещите да живеят на чужд гръб.
Социализмът/комунизмът: Истинският егоизъм
Всъщност, социализмът/комунизмът е много по-егоистичен, защото не само че не носи ползи на всички в дългосрочен план, но и заробва следващите поколения да страдат заради действията на предишните.
- Отнемане на заслуженото: Социализмът не ти позволява да получиш това, което заслужаваш за знанията и труда си. От твоето се взема насила и се разпределя за другите, които нямат (а често нямат, защото не искат да се променят и да работят).
- Защита на провала: Социализмът защитава дори губещи дейности и недалновидното управление на капитала. Правителството, подкрепящо социализма, не позволява на настоящото поколение да види провала им, а отлага трагедията чрез заеми, докато вече не е на власт и може да каже, че не е виновно за нищо.
Както Маргарет Тачър казва: „Социализмът свършва, когато свършат чуждите пари.“ И знаете ли какво? Парите свършват. Имам предвид днес, а не по принцип. Правителството ни взема все по-трудно кредити чрез емитиране на облигации. Идва момент, в който никой не може да гарантира, че взетите пари ще могат да бъдат върнати от държавата според обещанието ѝ… и парите ще свършат.
Лична поука и национална трагедия
Аз самият съм живял с бизнес кредит, който за определен период не можех лесно да погасявам заради икономическите условия на кризата през 2007-2009 г. Отне ми време да се справя, но го направих с много лишения и трудности. Когато взех кредита, нямах икономическите познания, които имам днес. Днес ги имам и никога не бих задлъжнял отново, защото знам цената, която се плаща. А тя е висока. Взех си поука, промених възгледа си и го основах на библейските истини за дълга и харченето.
Българският народ страда през 90-те години на миналия век, защото беше похарчил заетите пари. Страда и след това по време на кризата след 2007 г. Но не си взехме поука. И пак ще страдаме.
Да, изкушението да харчиш днес, а да плащаш утре съществува, но икономическите постулати не могат да се променят. Ако не вярвате, погледнете Северна Корея, Венецуела, Куба… А и вижте растящите дългове и все по-трудния живот на Запад и у нас. Това е цъкаща бомба.
Ако ми вярвате, тогава защо гласувате за тези, които искат да вземат държавни заеми, да харчат и разпределят чуждите пари и да съсипват животите ни, и животите на децата и внуците ни? Защо?! Защото сте егоисти ли?
