Демографската криза в Европа: Защо социалните политики не са решение
Европейският съюз е изправен не просто пред тежка демографска криза, а пред демографска катастрофа, която засяга всички страни членки. Положението с раждаемостта в най-големите държави от ЕС е показателно за целия блок.
Тревожната статистика
За да може едно население да поддържа нормално възпроизводство и заместване (т.нар. коефициент на заместване), е необходим среден коефициент на плодовитост от 2,1 родени деца на жена.
Днес, средната стойност за Европейския съюз (дори включително и тази на имигрантите) е под 1,6.
Това означава, че с всяко поколение броят на европейците намалява с около 25%. Същата критична ситуация е налице и в България. Оставането в ЕС и следването на сегашните му политики, без да се вземат адекватни мерки за справяне с този спад, означава продължаване на тенденцията към свиване на нацията.
Защо социалните политики не работят
Разпространеното схващане е, че демографският проблем може да бъде решен само със социални политики (като помощи, детски надбавки и субсидии).
Въпреки това, ако тази теза беше вярна, най-богатите държави – които имат най-щедри социални системи – нямаше да страдат от същия проблем с ниска раждаемост. Очевидно е, че „насила хубост не става“.
Промяната не идва от субсидии, а от комплексна промяна:
- Икономически политики, които оставят повече пари в семействата: Необходими са мерки, които намаляват данъчната тежест и регулациите, позволявайки на хората да имат финансова сигурност и да разполагат с повече собствен ресурс.
- Смяна на личния и националния идеал: Семействата трябва да се чувстват сигурни и щастливи в собствената си държава. Това включва предвидимост, работеща правна система и възстановяване на традиционните ценности, които насърчават създаването на голямо семейство. Само когато семействата имат увереност в бъдещето, те могат да вземат осъзнатото и свободно решение да имат повече деца.
Демографската криза е криза на духа и икономическото доверие, а не просто въпрос на недостиг на социални плащания. Отговорът е пълна духовна промяна.
