Денят на розовата фланелка: Смислено събитие или изкривяване на целта?
На 26.02.2020 г. ще се проведе поредният „Ден на розовата фланелка“, който вече е международен. Много училища в България ще се присъединят. По своята същност, събитието, както се провежда у нас на този етап, изглежда смислено. Идеята е да се повдигне темата за училищния тормоз и да се покаже, че децата трябва да уважават своите съученици – да не им се подиграват и да не ги малтретират.
Историята
Първото такова събитие се случва в Канада, където момче отива на първия учебен ден с розова фланелка, заради което е подигравано от съучениците си. Вследствие на това, негови приятели правят кампания, като закупуват 50 розови фланелки и ги раздават на други, за да ги облекат и да бъдат съпричастни. В следващите години събитието се разпространява по света и в много страни, през последната сряда на всеки февруари, ученици носят розови фланелки и издигат плакати с надпис „Тормозът спира тук“.
Проблемите
Това е чудесна история на съпричастност и подкрепа, ако всичко беше спряло дотук и събитието не беше продължило като дейност на крайно левите феминистки и ЛГБТК+ прогресивни движения и организации. Днес събитието започва все повече да изкривява смисъла си, като в него се разпространява и подкрепяща информация за сексуалните малцинства и техните „права“.
Това е още един начин, по който културата на сексуална различност се промъква сред учениците и се нормализира за всички. Разбира се, че децата не бива да се подиграват на никого, който е различен с каквото и да било, но има някои въпроси, на които всеки родител трябва да отговори за себе си и за своите деца, когато подкрепя събитието.
Въпроси и факти
- Санкции за извършителите на тормоз:
Защо децата, които тормозят други деца в училище, не биват санкционирани от самото училище и от обществото по подходящ начин, който да ограничи тормоза, който извършват? Нима и за възрастните правим кампании с розови фланелки на работните места или в жилищния блок, за да се борим с насилието им? - Толерантност към всяка различност:
Ако момче носи дрехи, бижута и грим на момиче в училище, трябва ли това да се приема за нормално и да сме толерантни към всички и всичко? Трябва ли да нямаме нищо против? Да се отхвърли ли всяка нормалност, за да толерира всяка ненормалност? Това е по-скоро глупост, отколкото нещо умно и полезно. - Родителско одобрение:
Иска ли се отделно одобрение от родителите за това събитие, или то се налага на всички деца, без родителите да бъдат питани? Не трябва ли според закона родителят да има право да приеме или отхвърли всяка отделна дейност, която не е в учебната програма? Сега училищата вземат едно общо съгласие в началото на годината и могат да правят едва ли не всичко с децата, когато са на училище. - Натиск върху несъгласните:
Ако деца в български училища откажат да участват в това събитие, биват ли подложени на изолация и лошо отношение от учителите и съучениците си, защото са избрали да не участват? Натискът на средата е много силен и може накрая да се окаже, че добронамерени деца, които не искат да се занимават с такива кампании, са по-подтискани от всички други заради различното си мнение. - Ефект върху сексуалността:
Само положителен ефект ли имат такъв вид събития върху момчетата и момичетата в училищата, т.е. намаляване на насилието, или водят със себе си и промени в поведението им във връзка със сексуалността или предизвикват още насилие? Правени са проучвания в Канада, откъдето тръгва това събитие, че след програмите за сексуално обучение SOGI (Sexual Orientation and Gender Identity) там, огромен брой деца получават съмнения за половата си идентичност и съответно не се определят в някой от двата пола – мъж или жена. Да, насилието в някаква посока може да намалява, но в замяна на какво?
Моето заключение
Денят на розовата фланелка е поредният смислен почин, създаден от нормални хора в полза на други нормални хора, който феминистки и ЛГБТК+ движения и организации са „яхнали“ или където не са, скоро ще „яхнат“.
Крайната цел на такива дейности става да се прокара план за нормализиране на всички ненормалности сред децата. Училищата (директори и учители) по целия свят и в България, вместо да поддържат нормалността на половата идентичност и семейните ценности, постепенно са поставяни на колене пред левите прогресивни малцинствени политики, прокарвани от политическите елити в международен план от ООН, Съвета на Европа и Европейския съюз чрез местните правителства и грантови НПО.
Колко от вас са чули за ден в подкрепа на традиционното семейство, празнуване на Деня на бащата или Ден на труда в училище, в който всички ученици изграждат нормални трудови умения, като почистват около училището, например? Да, нормалността изглежда няма нужда от афиширане, но тя вече затова и отсъства. Сега се афишира ненормалното и пошлото, уж, за да се пазим от него, а всъщност, за да го популяризираме. Безсилието е повсеместно. Трябва да дойде промяна и тя идва…