Принципът на 10-те процента: За децентрализация, ниски данъци и граждански контрол
Аз обичам принципа на 10-те процента, заложен в Библията. Според него, по-високостоящият има право само на до 10% от това, което е произвел или получил нискостоящият. Например, общината не трябва да получава повече от 10% от доходите на хората, а държавата не трябва да получава повече от 10% от доходите/приходите на общината. Ако държавата пък членува в международен/ни съюз/и, тя не трябва да дава повече от 10% от своите приходи общо. Това позволява много силна степен на децентрализация, ниски данъци и ниска степен на преразпределение на доходите, заедно със завишен контрол над властта.
Проблемът с централизацията
Основният проблем в момента е, че държавата прибира пряко почти всички данъци и за общините остава много малко. Впоследствие общините очакват „подаяния“ от държавата, което ги прави зависими от политическите субекти на централно ниво. И защо е така? Защото държавата иска да е в тотален контрол на икономиката и социалната сфера и да прави мегапроекти с чуждите пари, от които някои „техни“ хора да печелят много. Отделно гражданите не могат да определят до каква част от доходите си искат да се разделят „за общото благо“ и каква да оставят за себе си.
Какво означава това в цифри?
Вижте графиката по-долу. В момента в българския бюджет са заложени около 47,5 млрд. лв. приходи, което представлява над 38,2% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Казано по друг начин, на всеки 1000 лв., изкарани от всеки гражданин или бизнес, държавата прибира 382 лв. като данъци и осигуровки, и после решава как да похарчи тези пари вместо лицето, което ги е произвело, където и както намери за добре. За лицето остават 618 лв. от произведените 1000 лв.
Аз смятам, че децентрализацията на приходите би решила много проблеми и би довела до много по-висока степен на отговорност на гражданите и институциите, с които всички ние се срещаме ежедневно.
Децентрализацията като двигател на развитието
Например, да приемем, че дадена община има много добри управляващи (кмет и общински съветници), а всички общини наоколо имат некадърни такива. Общината, която се справя по-добре, логично би се развивала и животът в нея би се подобрявал постоянно. Останалите общини (съответно управляващите ги) биха имали избора или да се конкурират, или да обезлюдеят, а това би накарало хората по места или да гласуват за нови политики и да „бият шута“ на настоящите некадърници, или да мигрират на по-добро място за труд и живеене. Така некадърните управляващи биха останали без работа и заплати. Страхотно, нали?!
Да, но когато се преразпределят пари от държавата в общините (особено в общините, които са приятелски настроени към управляващите в държавата), те не могат да фалират и нямат никаква мотивация за развитие, а само възможности за лично облагодетелстване и корупция, докато са във властта. Малцината, които наистина искат да работят за доброто на гражданите, не могат да бъдат мотивирани също, защото няма значение как ще се справят – пари за заплати в общината винаги ще има.
Сигурност и образование: Могат ли общините по-добре?
Също така, да приемем, че за отбрана сега даваме описаните на схемата по-долу близо 6 млрд. лв. Ако разделите това на 6 милиона (приблизително живеещи в България), ще получите около 1000 лв. на човек за отбрана и сигурност на година, или пък също до около 5000 лв. на дете за образование на година. Смятате ли, че е нужно държавата да има всичките тези пари и да ги преразпределя, за да имаме качествена сигурност (армия, полиция и т.н.) и образование? Дали частните лица или общините могат да се справят по-добре с управлението на по-голямата част от тези пари на местно ниво? Аз мисля, че е така, и не би имало политически зависимости от управляващите на централно ниво, а само местно самоуправление под строгия контрол на гражданите. Преразпределението води до огромни злини и насърчаване на некадърните и нежеланите да останат във властта, защото от тях зависи много малко.
Утопия или реалност?
Някои ще кажат, че това е утопия и не може да стане, но аз вярвам, че може да се постигне, ако смислените хора осъзнаят, че колкото по-малък пряк контрол имат върху управлението, толкова по-силно са зависими от него във всяко отношение. И обратното, колкото по-голям контрол могат да оказват пряко върху действията на местното управление и поверените му пари от данъци, толкова по-независимо и успешно ще се справят и развиват общините, бизнесите и отделните граждани.
Централизацията без възможност за контрол е зло. Затова съм за излизане от ЕС и за изземване на огромната власт, която е поверена в ръцете на държавата, в лицето на политиците и националната администрация (с някои нужни изключения), и разпределянето ѝ до тези, които могат наистина да виждат проблемите на хората на място и да ги решават.
