Мразя големите хранителни вериги
Мразя големите хранителни вериги, защото… всъщност обичам удобствата, които те предлагат.
Удобство, Качество и Асортимент
Мразя как на едно място мога да намеря всички стоки, от които се нуждая! Това е ужасно. Искам да ми се налага да обикалям часове наред целия квартал или дори целия град, за да открия продуктите, които ми трябват за вечеря, или готова храна директно от топлата витрина.
Мразя пълните, чисти и подредени рафтове с разнообразни и качествени стоки от целия свят. Начинът им на съхранение и срокът на годност се контролират стриктно. А ако има проблем, не само че можеш да го съобщиш, но любезно ти предлагат да заменят стоката или да ти върнат парите с огромни извинения. Колко ужасно! Искам да пазарувам от малко магазинче, където всичко е натрупано едно върху друго, едва се разминаваш, а хладилниците работят на границата на издиханието си.
Мразя разнообразието от плодове и зеленчуци, докарани от всяка точка на света. Толкова много хора са се трудили – засели са ги, отгледали, събрали, проверили, транспортирали, съхранили, опаковали и подредили красиво етикирани, за да избера най-доброто и да си го занеса у дома. Какъв кошмар! Искам да пазарувам на местния пазар, където търговец ми се развиква, че съм му пипал стоката, не ми дава да си избера и умишлено ми набутва незрели или сбръчкани плодове.
Цени и Прозрачност
Мразя как цените на всеки артикул са написани ясно и четливо, а по-ниските цени и промоциите са отбелязани по подходящ начин. Защо всичко трябва да е толкова лесно и удобно? Аз искам да се чудя за всяко нещо, което пожелая да купя, защото етикетите липсват или са разменени. Искам да покажа артикул на продавача, а той да се замисли и да ми даде някаква цена с обяснението, че сигурно етикетът е паднал. И защо въобще да купувам по-евтино и на промоция, когато винаги мога да платя по-скъпо в местното магазинче, което „по съвест и закон“ трябва да подкрепям?
Мразя как големите търговски вериги рекламират всичко, което мога да си купя на промоция – по телевизия, радио, интернет, каталози… навсякъде! А имат и приложения за смартфон! Каква наглост! Аз искам да се изненадвам. Искам да питам дали имат промоции, а магазинерът да ме гледа втрещено, защото такова нещо никога не са имали. Няма и как да имат, защото голяма верига зарежда 200 тона или 2 000 000 броя от един продукт на преференциални цени, пестейки време, транспорт и труд, докато местното магазинче зарежда 2 килограма.
Управление, Логистика и Условия на труд
Мразя как в големите магазини не виждам скучаещи служители, а всеки е контролиран и ако не върши работата си качествено и в срок, скоро си заминава. Липсва ми гледката на продавача с цигара в ръка, който ме посреща до вратата и се мръщи, че му прекъсвам почивката. Липсва ми и онзи, който все е някъде отзад в склада и трябва да го чакам на касата.
Мразя как големите компании имат ясни правила за кандидатстване, кариерно развитие и оценка на служителите. Работното време и отпуските се спазват. Ужас! Недопустимо е всеки месец служителите да си получават заплатите на точно очакваната дата, да работят за повече пари от тези в малките магазинчета, с пълни платени осигуровки. Хубаво е да има изненади – шефът не може да плати заплатата тази седмица, защото трябва да ремонтира колата; осигуровката е на 4 часа; а работното време е от сутрин до вечер.
Мразя, че тези огромни, красиви магазини с хубав паркинг и облагородена среда са навсякъде и почти еднакви. Това ми позволява да знам къде да намеря всяко конкретно нещо. Друго си е да обикалям всички улици и да питам дали имат тази или онази марка, а продавачът да ми отговаря, че никога не е чувал за такъв продукт.
Подкрепа за Производителите и Обществена Полза
Мразя как големи български производители могат да изнасят продукцията си за милиони левове в чужбина и да реализират печалби на международните пазари, като ползват централизираните складове, логистиката и веригите на доставка на големите търговски вериги. Като българин бих предпочел България да има навсякъде малки производствени мощности и малки селски стопанства, които да задоволяват по няколко малки магазинчета, за да е всичко „нашенско си и по нашия начин“. Думи като растеж, окрупняване, логистика и автоматизиране не искам да се чуват.
Мразя, че ако съм много зает, болен или се грижа за роднина, и нямам възможност да изляза и да напазарувам, големите магазини приемат онлайн-поръчки и доставят всичко до адрес. По-добре е гладният да си стои гладен или да моли някой съсед да му пазарува всеки ден, и така да си влошат отношенията.
Мразя как големите компании имат социална отговорност и дават пари за благотворителност всяка година, като помагат на деца в неравностойно положение и за екологична среда.
Всички те трябва да станат отново държавни и да се върнем към изчистения им вид – с по един вид стока, произведена от едно държавно предприятие, или с празни рафтове. Никаква конкуренция, никакво развитие, никакви промоции, никакъв контрол на качеството и никаква благотворителност. И банани само около Нова година!
