Станах на 50 години – моята равносметка

Време за четене: 10 минути

Тази седмица навърших 50 години.

Никак не са малко – две трети от един обикновен живот (70-80 години) или половината от един по-дълъг (90-100 години). Без да съм го планирал, докато си стоях една вечер, си направих кратка равносметка и ми се прииска да я споделя, което възнамерявам да направя сега… 🙂

От една страна, толкова много години минаха бързо и всичко „сякаш беше вчера“, а от друга – през тях се случиха толкова много и разнообразни неща. Ако трябва да обобщя изминалия период:

• Правил съм това, което съм смятал за най-правилно, според знанията си и възможностите си по съответното време.
• Старал съм се да върша само добро и да не вредя на никого – доколко съм успял, само Бог знае.
• Мисля, че ако днес трябва да си тръгна от този свят, няма за какво да съжалявам – имам чудесно семейство.
• Помогнал съм на много бизнеси и в лично качество на много хора.
• Дал съм начало и все още съм част от добри и полезни инициативи.
• И (доколкото знам) нямам задължения към никого.

Такъв „отчет“ може да звучи малко странно, но за мен е реалността и се радвам, че е така.

Взаимоотношения и душевна нагласа

През тази незначително малка част от вечността – 50 години – се срещнах с много хора и от всеки получавах по нещо – от някои добро, а от други дори съвсем умишлено зло. Разбира се, и аз съм давал на другите, а оценката какво е било ще я направят те и последният съд, но най-важното е, че, от моя гледна точка, не позволих на непростителността, омразата и злонамереността да ме ангажират, обхванат и превземат. Затова се чувствам добре – щастлив, доволен и богат (не финансово, а духовно и душевно).

Ако някой е останал с лоши чувства към мен по някаква причина, то няма да е защото не съм искал да сме в добри отношения, а защото изглежда не се е получило да се разберем и да гледаме в една посока. Това не означава, че имам лоши намерения и че не може да се случи в бъдеще, но за съжаление (или пък за радост?) не винаги се получава единство, сработване или полезност във взаимоотношенията…

Детство, родители и уроци

Детството ми премина като цяло безгрижно – игра, учене и време със семейството и приятелите. Родителите ми се грижеха за мен и сестра ми с всички сили, и макар че е имало случаи, в които не са били успешни, никога няма да им държа сметка за това. Днес бях на кафе с майка ми, а баща ми вече за съжаление не е сред нас, вечна му памет, но и двамата много съм ги обичал, дори да не съм бил винаги съгласен с тях. Майка ми и баща ми също винаги са ни обичали много като техни деца и въпреки несъвършенствата им, каквито има всеки човек, и каквито аз също имам като човек и като родител и до днес, те винаги са се старали да ми създадат добра среда, където да израсна и да се развивам, и са ми помогнали да се образовам, за което ще им бъда благодарен и признателен завинаги.

Още в началното училище, откогато имам първи ясни спомени, успях да се срещна както с добрината, така и с много злонамереност, лъжи и всичко, което грешният човешки характер има да покаже. Много трудно се намираха хора, които да бъдат Човеци, а още по-трудно такива, с които да бъдеш истински и открит приятел. И днес се намират трудно. Сякаш за 40-50 години, що се отнася до човешките взаимоотношения, нещата не се промениха в по-добра посока, а даже се влошиха. Не искам да звуча черногледо, но егоизмът още от преди да се родя доста трайно беше се настанил и си остана в обществото ни за тези години и досега. Все пак грехът на човека е от началото на човешката история…

Технологии, брейк и вяра

По време на тийнейджърските си години, заедно с интереса ми към компютрите и новите технологии, който започна още докато бях на 10, когато се учех да програмирам, имах интересна насока на развитие, за която малцина научиха през годините след младостта ми. Бях част от брейк група, с която участвахме по онова време на състезания и спечелихме по някой лев на представления в заведения. Благодаря на Петър Костовски, Станислав Станев и Христофор Христов, че бяха добронамерени и искрени в приятелството ни. Мисля, че имахме чудесни години заедно, докато се връткахме по шперплата и тренирахме усърдно почти всеки ден брейк, електро, попинг, локинг и прочие под звуците на ритмичната музика, а после смайвахме тълпата. 😉 Мисля, че макар да не се виждаме вече често, връзката ни остава здрава и до момента. Чувствам ви все така близки до сърцето ми.

Когато бях на 16 години повярвах в Господ Исус Христос и това обърна живота ми в съвсем различна посока. Или пък просто намирането на Бога беше естествено продължение на търсенето на смисъла на живота и отделянето на скъпоценните неща от малоценните и ненужните. Приемането на Божия син за Господар и Спасител в живота ми е най-доброто нещо, което можеше да ми се случи и ще остане такова до края на живота ми тук и след него. Благодарен съм на Георги и Валентина Михайлови, Любо Петков, Светли Стоянов, Владимир Маджаров, Мартин Хараламбиев и всички, които са били или са настояща част от Църква „Шалом“ – гр. Ловеч, за насърчението им и изграждането ми във вярата. Може понякога да нямам сила, храна, пари, приятели, подкрепа и каквото и да било друго, но щом имам вярата си в Господ и Него на моя страна, това ми е повече от достатъчно. Историите, през които съм преминал с вяра, са много и няма да ги споделям тук и сега, но аз съм това, което съм най-вече на факта, че на сравнително ранна възраст бях привлечен от Божията любов и тя промени живота ми завинаги.

На 18 години отидох да уча в Техническия университет в Габрово и завърших специалността, която желаех – „Автоматизация, компютърна техника и технологии„, тоест станах дипломиран „инженер по компютърни науки“, както му казват днес. Докато бях в университета, се срещнах с доста интересни хора от преподавателите, състудентите и вярващи от местните църкви. С някои от тях имам някакви контакти и до днес, но не толкова, колкото би ми се искало, а с други съвсем се изгубихме, но си спомням само с добри чувства и емоции онова време.

Брак, семейство и справяне с кризи

Още преди да завърша образованието си, срещнах и се влюбих в моята бъдеща съпруга Диана Тинчева, с която се оженихме само около 6 месеца след като бяхме започнали да ходим на срещи. Никога не съм предполагал, че в живота ми ще се появи толкова красива, умна, нежна и любвеобилна жена като нея. И досега не мога да повярвам, че тя реши да се обвърже и остане точно с мен. Със сигурност не я заслужавам. В младите си години, преди да се запозная с нея, даже си мислех, че може и никога да не се оженя. Животът ми беше сравнително добър и имах своите цели и планове като студент, но когато тя се появи, разбрах, че ще мога да живея пълноценно, само ако мога да бъда заедно с нея и някак да я направя по-щастлива отпреди, ако е възможно. Тя наистина беше с мен през всички тези години в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност, и се надявам да остане така, докато смъртта ни раздели.

Една година след сватбата ни се роди синът ни Михаил Тинчев, и въпреки че действителността (разбира се) не съвпадна с плановете ни, и въпреки предизвикателствата, ние продължаваме да бъдем заедно и да се обичаме и до днес. Не винаги е било лесно, дори на моменти е било много трудно. В началото, през 1996-1997 година, малкото пари, които бяхме събрали от сватбата ни, се обезцениха веднага и макар че още като студент започнах работа, когато не бях на занятия в университета, успявахме да се справим и благодарение на помощта на родителите ни. След завършването ми (тя беше завършила година по-рано), моята любима Диди трябваше да ме изчака 8-9 месеца да мина казармата с бебе при нея. А после, докато да започна да получавам постоянно заплата, имахме случаи след преместването ни в Бургас, когато буквално на моменти нямахме пари дори за храна. Обаче по един или друг начин, с Божията помощ, преодоляхме всичко и се справихме.

Кариера и предприемачество

След като спрях да работя в първата фирма в Бургас – Бусофт Инженеринг като тестер на софтуер, започнах работа във фирма „Ларус„, където използвах уменията си за работа със софтуер и за дизайн, за да правя картички за морските курорти, книжки за туристите, каталози и т.н. Понатрупах знания за дизайна и предпечата. Благодаря на Светлин Гаров и Фани Гарова и целия екип, че работихме заедно, бяхме и мисля, че все още оставаме добри приятели след толкова години. После фирмата се разрасна доста като брой служители и дейности, за което мога само да ги поздравя и да им пожелая успех, както съм го правил и преди.

После дойде време за първия ми по-сериозен бизнес – започнах да правя сайтове за клиенти. Понеже нямах спестени пари, взех компютър под наем, програмирах и направих дизайн на първия си уебсайт на езика PHP и HTML, за бившия ми работодател. Смятам, че се получи доста добре, като се има предвид, че после беше ползван повече от 10 години. 🙂 След това направих друг сайт за фирма за басейни и т.н. В началото ползвах компютър в Интернет клуб и качвах сайтовете от дискета на сървър, защото още нямах пари да си прекарам постоянен Интернет у дома… След време направих връзка с един американец и започнах да правя сайтове за негови клиенти, докато успях да разработя собствена CMS (система за управление на съдържанието), която стана основа на сайтовете ми занапред. Успях да спестя някакви пари, за да отворя и офис. Междувременно правех и поддръжка на компютри на повикване, и тъй като вече не смогвах заради многото работа по сайтове, наех на работа служител за компютърната поддръжка. След това други двама за продажбите на софтуер (защото междувременно направих и фирма за дистрибуция на софтуер) и още двама за работа по сайтове заедно с мен. Около 2004-2007 сайтовете бяха основно за имоти. Заедно с екипа за няколко години направихме около 70 сайта, които хоствахме вече на наш собствен нает сървър, докато не дойде кризата през 2008-2009 година… За съжаление тогава, въпреки че нямах никакво желание и с голяма болка в сърцето, се наложи да започна да освобождавам служители и да затворя офиса в Бургас… Благодаря на Михаил Матеев, Гергана Стоянова и Станимир Маринов, че бяхме заедно докрая и все още съжалявам, че тогава се случи така, но такива бяха обстоятелствата и нямах избор… А мисля, че всички вие продължихте доста успешно напред, за което се радвам. Бяхте чудесни тогава и вярвам, че сте останали такива.

Така, вследствие на обстоятелствата, бизнесът ми продължи като семеен в София – продавахме софтуер и правехме сайтове за клиенти. В определен момент синът ми Михаил, който завърши като домашен ученик Abeka Homeschool, имаше достатъчно знания и опит, за да продължи бизнеса сам, без мен, а аз започнах работа на договор като разработчик на сайтове за една група от фирми с офиси в Германия, Швейцария и Австрия – STP. Работих в нея 3 години и 3 месеца, но се случиха промени в плановете на компанията за сайтовете им и трябваше да напусна. Там имах чудесни колеги – Стелла Иванова, Ирина Маринова, Мария Петкова, Мария Боришева, Веселин Петров, Божидар Александров, и всички общо около 20 души, и отделно останалите от другите държави. Беше прекрасно да бъда заедно с тези свежи и съвестни хора.

Дългосрочни инициативи и влияние

И едновременно с това, през цялото време от 2012 година до днес, се случиха и много инициативи и дейности, които не бяха свързани с работата ми, но ценя дори повече, защото вярвам, че са дългосрочна инвестиция за поколенията напред.

• През 2013 година в София заедно с Мирослава Радилова, Михаил Матеев, съпругата ми Диана, Радослав и Диляна Каладжиеви, Росица Ганева и Марияна Цаликян положихме основата на Сдружение Избор за Живот, което продължава да защитава правото на живот на неродените и до днес, като информира и подпомага затруднени бременни жени за спасяване на животите на бебенцата им. Наскоро избрахме и нов председател – Диляна Николова. Благодаря на всички членове и дарители, че ми се довериха за толкова години!
• През 2018 година направихме първия „Поход за Семейството“ в София, а през 2019 година основахме Национална асоциация „Поход за Семейството„. Всичко с подкрепата и до днес на Живко и Нели Тончеви, Димитрина и Драгомир Иванов, Гордън Мерк и Венета Русинова, Лина Хотнишка, Богдан Пенев, Николай Колев, Дниела и Илия Илиеви, Димитър Спилков, Мая Христозова и много други. Започнахме трудно, но славно. После дойде пандемията и нещата станаха още по-сложни. Но тази година продължихме още по-силно. Благодаря на тези, които ни подкрепят и вярват в каузата ни!
• През 2024 година учредителите Деница Петрова, Павел Топалов и аз, с подкрепата на останалата част от Админ екипа на групата Помощ за затруднени родители тогава – Елеонора Симова, Кристина Пенева, Снежина Рангелова-Ангелова и Бетина Георгиева – заедно регистрирахме Фондация Помощ за затруднени родители, на основа на дейността на групата, която беше започната преди повече 10 години за подкрепа за самотни и затруднени бременни жени, но се разви и прерасна в такава с много по-широка дейност и вече наброява близо 50 хиляди членове. Имаме уникален екип, уникални сърца и вярвам чудесно бъдеще на фондацията.

Поглед напред

Между всички тези параграфи и изречения има един живот от 50 години и още много детайли – предизвикателства, битки, провали и победи, но аз съм повече от мотивиран да продължа напред. С Божията помощ и подкрепата от семейството, съмишленици и партньори, ако даде Господ, ще постигнем повече и ще окажем още по-голямо влияние в поколението си, а надявам се и в поколенията занапред.

И накрая, най-голямата ми надежда и удоволствие ще бъде, преди да срещна моя Господ лице в лице, да мога като апостол Павел да имам увереността в края на дните си да кажа:

„Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен, а и на всички, които са обикнали Неговото явяване.“ (2 Тимотей 4:7-8)

Дерзайте!