Детайлен анализ на Осия 2:16 и разликата между еврейските думи „Иш“ (съпруг) и „Баал“ (господар) в контекста на брачния завет и отговора на Исус за развода (Матей 19).
Опровержение на идеята за физически Нов Йерусалим. Доказателство от Откровение 21 и Ефесяни 2 и 5, че Новият Йерусалим е образ на Църквата, Невестата на Агнеца.
Обяснение, че победата над греха е възможна само по благодат чрез познаване на Бога и промяна на идентичността, а не чрез лична борба по закон. Ключовият принцип: Правим, защото сме.
Корекция на грешния превод на Изход 21:22-23. Думата „пометне“ всъщност означава „роди преждевременно“. Доказателство, че Библията цени неродения човешки живот колкото и живота извън утробата.
Анализ на Йоан 17:20-23 за единството на Църквата. Единството трябва да е основано на Истината (Словото) и активното проповядване на Благовестието, а не на компромиси с ереси и грях.
Библейско тълкуване на Матей 7:1 („Не съдете!“). Разграничаване на лицемерното осъждане от справедливото отсъждане по делата, като задължение на християните и Църквата.
Размисли върху Ефесяни 1:22-23 и пълното покоряване на всичко под нозете на Христос. Обяснение, че видимото покоряване е процес, който се вижда и устоява чрез вяра.
Библейско изследване на ролята, изискванията и функциите на презвитерите в Новия завет (Деяния, Тит, 1 Петър). Те са поставени да управляват, поучават и надзирават Божието стадо.
Обзор на християнското наследство и ключови учения от различни исторически и деноминационни движения. Призив към постоянство в четирите основни практики на Ранната църква.
Разграничаване на Закона (като показател за грях, Рим. 3:20) и Благодатта (като мотивация за спазване на доброто). Използване на примера със светофара за обяснение на принципите.
Анализ на думата „помазание“ еднократен дар на Святия Дух. Опровержение на доктрината за многократни помазания.
Опровержение на идеята, че болестите може да са от Бога. Изцелението е „хлябът на децата“ и се приема чрез вяра.
