Малката душа

Отдавна скрита в тъмнината,
зад маска грозна, изкривена,
затворила се е е душата,
навътре смачкана, сломена.
Поглежда през очи изпити,
от носене на тежко бреме.
Ненужно времето отлита.
Ще може ли да се съвземе?

Душа, с горчилка напоена,
с разбити планове, мечти,
които като водна пара,
са се превърнали в мъгли.
Със зъби скърцаща и злобна,
към всеки, който приближи,
със каменно сърце студено,
нечувстващо, че я боли.

Душа, измръзнала от мъка,
или изгаряна от гняв,
душа останала самотна,
като единствена в света.
Нечакаща от никой нищо,
готова остро да се брани,
за нея всички врагове са,
защото цялата е в рани.

Душа, като вселена малка,
с безброй изгаснали звезди.
Ще могат ли да сe запалят,
докато гледам отстрани?
Или ще трябва да докосна,
изгубения небосвод,
и той отново ще е ярък,
ако така е рекъл Бог.

Когато казвам топли думи,
отблизо слушам със любов,
когато имам весел поглед,
и нося в себе си живот,
душата трябва да възкръсне!
Или пък просто ще стои.
Не знам, но в моята вселена,
ще греят Божиите звезди.

Ивайло Тинчев
26.12.2012