Защо домашното образование е (все още) проблем за българската администрация?

Домашното образование е доказало предимствата си по много начини в САЩ, Канада, Великобритания и повечето развити страни в света.

Едно от най-големите предимства при този вид обучение е, че децата могат да напредват със свое собствено темпо, поради което:

• Даровитите деца имат възможност да се развиват по-бързо там, където имат заложби.
• Децата със специални нужди, които имат здравословни проблеми или на които им е нужно повече време да усвоят материала, могат да напредват по-бавно, но също толкова успешно.

Развитието на Интернет и компютърните технологии направиха класната стая достъпна до всеки дом по електронен път. Домашното образование е просто следващата стъпка в развитието на образованието като цяло. Дистанционните училища и университети отдавна са факт в чужбина – те доставят необходимите учебни материали, видео уроци, мултимедия и т.н.

След всички тези предимства и доказани ползи, без никакви вреди от домашното образование, възниква въпросът:

„Каква е причината държавната администрация и управляващите политици да не желаят да въведат и одобрят домашното, а и всяка друга форма на дистанционно образование като еднакво с това в училище, ако учениците могат да покриват съответните учебни критерии на някакъв период от време или ако техните дистанционни училища в чужбина имат акредитация, която гарантира дипломи за образоващите се?“

И отговорът е лесен. Ако подкрепяната от държавата образователна система намери конкурент в лицето на домашното образование (защото при частното в момента реално конкуренция няма заради уеднаквените програми), то ще се види кристално ясно:

1. Доколко българската образователна система е била осакатена.
2. Колко много хора, на които не им е мястото в нея, все още топлят местата си, а не би трябвало да са там, защото нямат необходимия капацитет.

Никой чиновник не желае това да се случи. „Конкуренция“ за държавните институции е мръсна дума, защото тя разкрива ниското ниво на успеваемост в държавните и общински структури при ненужно раздути бюджети и ресурси, снабдени от данъкоплатците.