Пълнолетието: Възраст, зрялост и родителско съгласие
Прости (или обикновени) мисли… Хрумна ми едно интересно предложение за промяна в закона.
Да се приема, че определено лице е пълнолетно, когато е на възраст от 16 до 21 (например), след като родителите му изразят писмено съгласие, че може да бъде такова, но не по-късно от 21-та му годишнина, когато автоматично да става пълнолетно.
Ползи от тази промяна
Така се постигат редица ползи:
- Ясно е, че възрастта не е единственият критерий за пълнолетие. Важна е средата и разбирането на реалността.
- Родителите най-добре познават децата си и знаят доколко може да им се има доверие за важните неща. Могат да решат, че дори на 16 са достатъчно зрели за собствен живот.
- Децата ще бъдат запознати какво означава да си пълнолетен и какви ползи и отговорности носи това, и да решат кога са готови да ги поемат. Днес често не са наясно.
- Ще се засили връзката родители–деца и комуникацията по важни въпроси и уважението към родителите, а също така и ще получат ясно разбиране какво е да си пълнолетен.
- По-млади хора ще могат да правят собствен бизнес, да купуват имоти, да сключват брак, когато смятат, че са готови и т.н.
Размиване на границата между възраст и реалност
Днес виждам 16-годишни, които имат зрялост на 21, и 21-годишни със зрялост на 16-годишни. Как може да работиш на 16 и да си готов да се издържаш сам, а не може да стартираш собствена фирма? Някак си, ми се размива възрастовата граница за пълнолетие с реалността на живота.
Знаем, че в стари времена е имало ритуали, изпитания, посвещения и други неща, които са показвали дали едно дете се е превърнало в зрял мъж или жена. Днес само годините са от значение, но не и реалното състояние на младия човек.
Вие какво мислите за такава промяна? Чували ли сте някога за такъв подход някъде?
