Уроци от крушата: Как да разпознаваме доброто и злото в поучението

Нека ви разкажа нещо интересно. Оня ден ядох круши.

Крушите по принцип са хубав плод, но различните хора обичат различни сортове. Забелязали ли сте това? Много сме различни. Някои обичат крушите по-меки, а други по-твърди; някои ги обичат сладки, а други по-киселки и т.н. Но обикновено крушите са хубави и приятни на вкус – като цяло добра храна. Това, което знам със сигурност е, че никой не обича да яде развалени круши.

Понякога обаче се случва крушата да е страхотна, но да има малка част, която е загнила, червейче или нещо друго тук-там, което не е приятно за гледане, а да не говорим за ядене. А друг път пък, само малка част от крушата е хубава и повечето от нея е загнило или с лошо качество.

Аз не изхвърлям такива круши, от които може да се хапне някаква част. Та, оня ден взех една круша, която беше донякъде загнила, изрязах внимателно загнилото и го изхвърлих, но хапнах с удоволствие останалата част – беше вкусна – мека и сладка, както ги харесвам.

Прилагане на принципа към поучението

В тази връзка: Днес, попаднах на още един пост, обсъждащ известни християнски лидери – за това, че проповядват някои лъжеучения. Слушал съм не един от тях да проповядва и повечето от това, което учат, е добро – служи за изграждане и ходене в Божия път.

Да, има някои загнили неща, които не ми харесват, но колко често крушите, които купуваме, са съвършени? Просто изрежете и изхвърлете това, което е лошо, а хапнете това, което е хубаво. Само внимавайте да не ядете това, което е загнилото, че е неприятно на вкус и може да ви направи проблеми със здравето! Бъдете здрави!

„…а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.„ (Евреи 5:14)