Исус не каза „Не съдете!“, а „Не съдете, за да не бъдете съдени!“

Исус не каза „Не съдете!„, а каза „Не съдете, за да не бъдете съдени!„ Тоест, имай предвид, че ако съдиш, а не си прав или вършиш същото, след това и ти ще бъдеш съден. Но, ако си прав и съдиш не окончателно, а по делата, с любов и загриженост, няма да бъдеш съден. Дори си длъжен да съдиш за добро и зло, за да отклоняваш себе си или другите от лошите пътища, след като отсъдиш, че са лоши.

В контекста Исус ясно казва кой няма право да съди никак – този, който съди някого за сламка, а в окото си има греда. Не е добре да се съдим, но е невъзможно да не го правим, ако трябва да стоим в истината. Дори ти, който четеш този пост, вече ме съдиш за него – съдиш дали е добър или лош, и решаваш дали съм прав или не. За да е сигурно, дали някой е прав или не, правилният начин на решаване на житейски проблеми и справяне с грехове може да е пред презвитерите като крайна инстанция преди Божия съд.

„Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? Или как ще кажеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.„ (Матей 7:1-5)

„Не съдете по външността, но съдете справедливо.„ (Йоан 7:24)

„Когато някой от вас има нещо против друг, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите? Или не знаете, че светиите ще съдят света? И ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите за най-малките неща? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи. Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии онези, които от църквата се смятат за нищо? Казвам това, за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас нито един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си, а брат с брат се съди, и то пред невярващите?„ (1 Коринтяни 6:1-6)