„Мъж“ срещу „Господар“: Промяната във връзката Израел – Бог (Осия 2:16)
Има един текст в Осия 2:16, който изглежда твърде странен и вероятно не сте му обръщали внимание, защото не е лесно разбираем при повърхностно четене. Ето го стихът, преведен в българската Библия:
„В онзи ден, казва Господ, ще Ме наричаш: Мъжът ми; и няма да Ме наричаш вече: Ваал ми (т.е. мой господар)“
Този стих не би представлявал някакъв особен интерес за изследване и изучаване, ако не съдържаше думите „иш“ (1) и „Ваал“ (2), и не ги противопоставяше. Поради разликата между еврейската култура по времето, когато е писан текстът, и съвременната култура е добре да се разгледа какво е искал да каже авторът в Осия 2:16, докато говори за промяна на взаимоотношенията между Бог и Израел, използвайки тези две различни думи.
(1) „Иш“ (евр.) – съпруг, но също и мъж (като синоним на съпруг или само човек от мъжки пол). (2) „Баал“ (евр. баали) – господар, собственик.
Брачният завет в еврейската култура: Преди и след сватбата
Според еврейската култура и традиция, още от времето на подготовката на завета преди брака по време на годежа, мъжът започва да се нарича „баал“ – „господар“ на жената (често превеждан в Библията с думата „мъж“ или „съпруг“, което не е правилно).
След като мине годежът и дойде време за сватбата, жената отива в дома на мъжа и на нея ѝ се дава отделна палатка или вътрешна стая в къщата (а при по-богатите мъже дори отделна къща), в която мъжът НЯМА ПРАВО да влиза. По онова време мъжът можел да бъде господар („баал“) на много жени и да се грижи за нуждите на всяка една от тях и те за него.
В тази връзка нека разгледаме следния текст:
„Ако някой ПРОДАДЕ дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите. Ако не бъде угодна на господаря си, който се е СГОДИЛ за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като ѝ е изневерил (грешен превод на български, в оригинала на еврейски Е ДЕЙСТВАЛ ПРИКРИТО/ПОДМОЛНО). Но ако я е СГОДИЛ за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите. Ако си вземе ОЩЕ ЕДНА ЖЕНА (по същия начин), да не я лиши от храната ѝ, от дрехите ѝ и от съпружеско съжитие (оригинал: живеене заедно, вероятно със сексуална връзка) с нея. И ако не ѝ направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.„ (Изход 21:7-11)
Така виждаме, че при сключване на брак в еврейската култура, където е имало многоженство, на бракът често се е гледало повече като на сделка на грижа за жената (продажба от страна на баща ѝ като робиня) отколкото на сърдечна връзка желана от двете страни. Жената е била третирана като собственост на своя мъж-господар, придобита срещу пари от бащата.
Ако новият господар на жената по време на годежа е установявал, че жената не му отвръща с любов и привързаност и не иска да го приеме сексуално или по-друг начин и го отблъсква, той е можел като такъв да ѝ даде разводно писмо и да я освободи, за да се ожени за друг мъж. От друга страна ВТОРАТА ЖЕНА, ако е харесвала „сделката“, но пък мъжът не е искал да изпълни задълженията си към нея (подобно на това към първата), тя е можела да го напусне.
Това не се отнася до първата жена, която вече е била приета преди – мъжът е живеел с нея и на нея не е било давано разводно писмо, защото за нея той не е бил само господар/собственик, но и съпруг („иш“).
В този контекст идва стихът от Второзаконие 24:1-4, който правилно преведен трябва да звучи така: „Когато мъж е взел жена като неин господар („баал“), но тя не е придобила благоволението му…„
Исус и фарисеите
Знаейки тези значения на думите, фарисеите дойдоха и зададоха въпрос на Исус: „Позволено ли е на мъжа да напусне жена си по всякаква причина (евентуално по всяко време)?„ (Матей 19:3-), на което Той им отговори ясно, че в началото е имало само съюз между един мъж и една жена (а не многоженство) и че когато мъж и жена се съберат, те стават една плът и разделянето им е недопустимо. „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва„ (Матей 19:6).
Тогава фарисеите попитаха обратно: „Тогава Моисей защо заповяда, мъжът ѝ да ѝ даде разводно писмо и да я напусне?“ (Матей 19:7), на което Исус допълни: „Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.„
Моисей никога не е заповядвал някой да си напуска жената по една или друга причина. Той е установил ред, по който една жена, която не желае да бъде свързана с един мъж в доживотен несправедлив завет (продадена е, но не отговаря на любовта му), да може да бъде освободена от него. Нещо, с което и всички ние днес сме съгласни – насилствено сключените бракове и браковете сключени чрез измама се анулират.
Исус се върна и на въпроса за истинската причина за развод като каза, че единствената причина за такъв развод на мъжа с жената по негово желание, би могла да бъде само заради сексуална нечистота и неморалност (порнея) преди да станат едно (в такива случаи жената може да се ожени за друг мъж). Защото, след като станат едно, когато веднъж мъжът е казал, че жената е одобрена и харесана, тя му става жена завинаги.
Пророческото значение на Осия 2:16
Така се случи и при годежа на Израел. Бог беше господар („баал“) над Израел и се опитваше всякак да ги убеди да Му бъдат верни и да Му служат. Сключи завет с тях, че ще им бъде Бог и се очакваше да има сватба. Уви, Израел блудствуваше и прелюбодействаше с идолите, докато накрая Бог им даде разводно писмо (Еремия 3:8). Израел не стигна до това да има Бога за съпруг („иш“).
Разбира се, те все още могат да влязат на сватбата на невестата на Агнето като всички други с вяра чрез кръвта на Христос, която изчиства всеки грях, ако го приемат, и тогава ще се изпълни писаното в Осия 2:16:
„В онзи ден, казва Господ, ще Ме наричаш: Мъжът ми; и няма да Ме наричаш вече: Господаря ми.“
