Истинската любов: Просветена, проницателна и болезнено искрена

„По това ще ви познаят, че сте мои ученици, ако говорите небесни езици…“ Това ли казва Исус? Или пък: „По това ще ви познаят, че сте мои ученици, ако завършите теология с шестици.„

Мнозина днес не разбират любовта на Бога. „Никой не може да я разбере изцяло“, ще каже някой. Но всъщност можем да видим много неща за нея и да разрушим редица стереотипи, които подхождат повече на доктрината на надрусано хипи от 60-те или 70-те години, отколкото на човек, който обича Бога и Църквата на Исус Христос.

Някои си представят любовта като да се усмихваме благо един на друг и да си говорим хубави неща, без значение какво мислим през останалото време. И наистина в любовта има благост и милост, но Апостол Павел не се молеше тя да бъде „изобилно приятна“ и „изобилно блага“, но:

„любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна… да бъдете искрени и незлобни… изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.„ (Филипяни 1:9-11)

Казано по друг начин, изглежда, че когато любовта е просветена, тя може да забелязва и да обръща внимание на неща, които не могат да се видят, когато тя отсъства. Любовта става проницателна – разпознава дела, ситуации и мотиви зад тях. Тя вижда зад видимото, повече от всички останали, които имитират загриженост.

Любовта е искрена, дори може да е болезнено искрена, но никога няма за цел да навреди или да порази, а да помогне и възстанови, дори да изглежда, че застрашава комфорта ни в определен момент. Любовта никога не отпада, но може да бъде видяна в различни сериозни и строги форми, за което сме свидетели и в Писанията.