Евреи 13:4: Съд над блудниците и прелюбодейците – Заветът остава в сила

В Евреи 13:4 срещаме следния стих:

„Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.„

Интересно е, че на първо място текстът е написан към християни, защото, ако е написан към невярващи, не би имал никакъв смисъл. Бог ще съди така или иначе всеки, който не познава Христос и не се е покаял от греховете си, но тук авторът специално набляга, че ще има съд върху тези, които познават (доколкото това е възможно) Бога, но живеят по този начин.

Опровержение на тезата за „духовната смърт“

Според една теза, която се опитва да защити развода и повторния брак сред християните, прелюбодейството разрушава брачния завет, понеже нарушава клаузите му, и заветът вече не е валиден. Твърди се, че извършилият прелюбодейство е „духовно мъртъв“ и всъщност никога не е бил християнин, а е „невярващ„. След това на основата на 1 Кор. 7:39 и 1 Кор. 7:15 се прави изводът, че разводът е напълно разрешен поради „смъртното“ състояние на другата страна, а „невинният вярващ“ може да влезе отново във втори брак.

Разбира се, нагаждането на тези стихове няма нищо общо с Божието намерение за брачния завет, представено в цялото Писание. Стихът по-горе (Евр. 13:4) показва, че въпреки че сме християни, ние можем да изпаднем в положение на блудство, прелюбодейство или друг смъртен грях, а при това ще бъдем съдени за тях.

Твърдението, че „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога„ (1 Йоан 3:9) се оказва в пълно противоречие с другите думи също на Йоан в същото послание: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния„ (1 Йоан 2:1).

Можем да си направим извода, че еднократният грях не води мигновено до смъртта на християнина и пълното му отделяне от Бога, защото той може да се покае от него. „Кой ще ни отдели от Божията любов“, нали? Но от друга страна виждаме, че животът в грях и нежеланието ни да оставим греха, ще доведе до съд.

Интересен текст можем да намерим и в Яков 5:14: „Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.„

Заключението, което можем да направим от тези стихове и от много други като тях в Библията, е, че всеки християнин може да изпадне в състояние на грях, което не го прави духовно мъртъв за постоянно, но временно го отделя от Божията воля за живота му. Ако той се покае, отново ли се новоражда? Разбира се, че не. Християнският живот е постоянна битка чрез Божията благодат срещу греха и изкушенията в света. Ние не умираме и не се новораждаме за Бога при всеки грях и последвало покаяние.

Брачният завет и смъртта

Но да се върнем към текста в Евреи 13:4 и тълкуването спрямо стиховете в 1 Кор. 7 глава. Нито християнинът е умрял (физически), за което знаем според ап. Павел и закона, че е единственият начин за излизане от брачния завет, нито вярващият е станал постоянно невярващ, защото видяхме, че дори вярващият да съгреши, той може да се покае и да изправи отношенията си с Бога по всяко време в бъдеще (което включва и отричане на греха и пълна промяна, дори за разбирането, че не е грях, ако сме имали такова преди).

Обърнете внимание и на използването отделно на двете думи блудство и прелюбодейство в Евр. 13:4 като съвсем различни неща, т.е. блудството не включва прелюбодейството като грях.