Въпроси и отговори: Прелюбодейство в сърцето, фиктивен брак и ненарушимият завет
Във връзка с моя предишна публикация относно развода и повторния брак един брат-християнин ми изпрати някои въпроси, на които искам да отговоря.
Въпросът на брата:
„Ивайло Тинчев, имам въпрос: Понеже Новият Завет се занимава изключително със сърцето и мотивите на сърцето, а и това е на което Бог гледа и което търси, а именно правилните и чисти мотиви… Сам Исус каза: Който гледа жена и я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си… Та в тази връзка ако в един брак мъжа или жената са в постоянна форма на този вид прелюбодейство, да речем мъжа гледа порно, заглежда се по други жени, жената също от своя страна би могла да си има своите фантазии за други мъже. И реално те не са верни един на друг и на завета си. Ти би ли приел такива мотиви за развод, или само физическото действие се брои?! А този брак на всяка цена трябва ли да продължи да съществува, макар и да е фиктивен и отдавна да не е брак в истинския смисъл на тази дума. Знаеш ли колко много такива бракове има. Статиската, която ти цитира за разводите в християнските семейства, е сама по себе си притеснителна. Но знаеш ли колко бракове се крепят на това, че е грешно видиш ли да се разведеш и хора живеят заедно без да са съпруг и съпруга в смисъла и замисъла на семейството. Според истинския смисъл на тази дума. Не мислиш ли, че нещо друго е счупено и погрешно и то трябва да се търси като проблем, с който да се справим, вместо да се наслагва още страх и още хомоти?! Аз разбирам мотива ти, но ти приемаш ли, че това е нормално, бракът да продължи да съществува на всяка цена, независимо че не е брак. Ами нали бракът е, заветен договор между две страни. Валиден ли е този договор, ако едната страна го е нарушила и не желае да спазва клаузите му?! Документът ли е важен за нас. А за Бог?! 🤔 Ще ходят ли двама, ако не са в съгласие.“
Отговор относно греха в мислите и развода
Ще започна от първия въпрос относно това дали грехът в мислите не се счита за същия грях като този в делата.
Според Христос, който гледа да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Мат. 5:28), а според апостол Йоан, който мрази брата си е човекоубиец (1 Йоан 3:15). Аз ще се спра на първото твърдение на Исус, което касае нашата тема, и ще направя някои общи заключения за това как и кога можем да съдим и как да постъпваме в такива ситуации.
Само Бог познава сърцата и мотивите на хората и затова да съдим по сърцата на хората е невъзможно (1 Царе 16:7). Ние можем да видим какво има със сигурност в човека само по делата му. Ако съдебната система трябва да съди по сърцето, а не по делата на хората, то не би могла да осъди никого, защото няма как да получи тази информация. Църквата би могла да се моли в ситуации, когато трябва да отсъди и да получи водителство от Святия Дух, но Бог не е длъжен да разкрива сърцето на когото и да било пред другите, т.е. Бог не е клюкар. Има неща, с които всеки човек се бори в даден момент от живота си или през целия си живот, и те са между него и Бога, освен ако не ги изповяда пред братя и сестри.
Независимо дали един мъж е погледнал и пожелал сексуално жена (или жена мъж), това не води до разпадане на брачния завет. Брачният завет се основава на духовна връзка, която се създава в момента след брачния ритуал и с първата брачна нощ. Когато Исус поучава за развода, той говори за блудството като за физическо действие преди развода, а не като за въображаемо такова след първата брачна нощ. Същото се отнася и по въпроса за смъртта, когато единият партньор е починал и другият може да влезе в друг завет (1 Кор. 7:39 и Рим. 7:1-). Целият закон на Стария завет, върху който се основава и поучението на Исус Христос, а и посланията, също определят само видимите физически действия като причина за съдебно дело и издаване на съдебно решение.
Дори постоянното прелюбодейство да стане причина за развод (понеже единият партньор ясно показва, че не желае да живее с другия – 1 Кор. 7:10-15), това не го освобождава от завета. И затова Павел пише в 11 стих, че или братът/сестрата трябва да остане неженен/неомъжена или да се върне при своя партньор. 15-ти стих не дава никакво позволение за повторен брак, както някои го тълкуват – той просто казва, че ако някой е напуснат поради това, че партньорът му не желае да живее с него, той не е поробен и затова не се налага да изпълнява никакви задължения към другия. Думите „на брачния завет“ в стих 15 са добавени от преводачите, следвайки тяхната идея за развод и повторен брак, но не са в оригиналния текст.
Нямаме място в Новия завет, където да се коментира разрешение за повторен брак, а това, че някои допускат, че разрешението за развод поради блудство (не разбират, че това е по време на годежния период) или развод поради нежелание за съжителство, след като вече има сключен и консумиран брак, е позволение за втори брак, не се подкрепя от никакви библейски текстове. Това е само допускане, което е на основата на грешно разбиране на текстове в Стария завет и думите на Исус и Павел. Повече по темата вече съм писал, но накратко ще кажа, че напускане поради блудство и прелюбодейство в Стария завет няма, защото в тези случаи виновните мъж и жена се убиват с камъни (Втор. 22), а Втор. 24:1 (единственият текст, позволяващ развод) не се отнася до вече сключен брачен завет, защото в него не може да има блудство – извънбрачна връзка по време на годежа (единственото изключение, което даде Исус, защото все още реалният завет не е в сила – не е минала първата брачна нощ), а има прелюбодейство (заслужаващо смъртна присъда).
Охлаждане на любовта и заветът
Идеята, че бракът трябва да се разтрогне, защото двете страни са охладнели една към друга и „вече не се обичат“ не е библейска идея. „В началото не е било така“ казва Исус. И „това, което Бог е съчетал, човек да не го разделя„.
Неслучайно Исус казва към една от църквите в Откр. 2:4-7 – ефеската, че тя трябва да се върне към първата си любов. А на друга – лаодикийската, казва, че стои на вратата и хлопа, т.е. Той не е вътре при нея, където живее тя, но Той продължава да я търси и иска обратно за себе си. Това означава, че охладняване винаги може да има, защото сърцата на хората са закоравели, телата са остарели, парите са свършили и безброй други причини. Но съветът на Исус е „върни се към първата си любов„, „спомни си как беше в началото„, „прави това, което правеше, когато беше влюбен в началото“ и т.н.
Не бива да забравяме, че смисълът на човешкия живот не е да изживее щастливи години на тази земя, а да постигне вечен живот с Бога за вечността. Добре е човек да е удовлетворен освен чрез Божествената радост и в своите ежедневни отношения и дейности, но не е задължително да е така. Ако някой страда, това не е толкова важно, колкото вечния живот. Мнозина страдат от болести, разочарования, провали в личния или служебния живот и т.н., но това не е причина да презират Божията милост и благодат, които водят към вечно спасение. Дори може да се каже, че хората, които живеят най-тежко и са най-потиснати, намират най-силна утеха в Святия Дух и най-силна подкрепа от Божията сила.
Бракът може да спре да бъде хомот, когато човек осъзнае неговата важност като доживотен завет. Дори другата страна да е отпаднала, прелюбодействала, пожелала, пристрастена към порнография, наркотици или хазарт, психично или физически болна и т.н., това е още една причина защо Бог ни е дал да не бъдем сами – за да може, когато изпаднем в трудно време, да има някой, който да го е грижа докато сме живи и да се застъпва за милост пред Бога за нас, когато ние не го правим и сме се отдалечили. За Бог е важен вечният ни живот и ходенето в праведност най-вече, а после емоциите ни и интригите ни.
Дали договорът е валиден, когато едната страна е отказала да спазва клаузите му? Попитай мобилния си оператор, когато си сключил договор за 2 години със специални условия, а решиш да се откажеш от договора едностранно през третия месец, например. Хомотът си го слагаме сами, а после дори да обвиняваме оператора, той не е виновен за нашето съгласие. (Мат. 19:10 – Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.)
