Второзаконие 24:1-4 и изключението за развод: Прекратяване на годежен завет

Време за четене: 10 минути

По-долу ще разгледам подробно контекста на Второзаконие 24:1-4 и връзката му с други важни стихове, които често се пренебрегват при разглеждане на темата за развода и повторния брак.

Текстът на Второзаконие 24:1-4

Втор. 24:1-4 гласи следното:

„1 Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си.
2 А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж.
3 Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена,
4 то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не направиш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.“

Контекстът: Теокрация, патриархат и тълкувания

Автори на християнски книги и материали, които защитават развода като прекратяващ брачния завет и разрешаващ следващ брак, цитират стих 1 като разрешение на мъжът да остави жена си. Религиозните учители по времето на Исус също тълкуваха текста по два начина:

1. Школата на Хилел: Разрешено е мъжът да напусне жена си, когато поиска и по каквато и да било причина, ако намери каквото и да било грозно нещо у нея – дори ако не хареса как се облича или с кого е говорила, например.
2. Школата на Шамай: Разрешава се на мъжа да напусне жена си само по причина на изневяра, защото не може да понесе факта, че тя е била с друг мъж. И понеже няма как да се изпълнява смъртна присъда, защото не е теокрация, и двете страни приемат, че могат да сключват нов брак. (Както е често днес в църквите.)

На първо място, когато разглеждаме този текст, трябва да обърнем внимание, че той е даден на Израел, за да регулира брачните отношения във време, когато те са в социален строй на теокрация и патриархат. Това означава, че Бог е законодател и неговият закон се използва за съдене, а също и че мъжете са единствените, които могат да кажат каквото и да било по който и да било въпрос за обществените отношения, а жените се разглеждат като тяхна собственост. По въпроса за теокрацията: знаем, че Бог изведе Израел от Египет и Той им даде своя закон, за да им бъде Господар. Но по въпроса за подчинението на жената спрямо мъжа, без зачитане на нейното мнение, знаем, че този модел не беше даден от Бога при създаването на мъжа и жената, но вече беше широко разпространен и законът трябваше да регулира тези взаимоотношения така, че те да не бъдат използвани за злоупотреба от мъжете спрямо жените.

Да се върнем на двете школи. Мнозина днес твърдят, че при даването на единственото изключение за истински развод в Матей 5:32 и Матей 19:9, Исус е защитил позицията на Шамай. Тези, които защитават споделяната и от мен позиция за развода, твърдят, че Исус не е защитил нито едната от двете позиции и е разяснил съвсем друга – трета позиция. Ясно е, че Исус не защити позицията на Хилел, защото каза, че има само едно изключение, при което е допустим развод – блудство, и затова няма да разглеждаме нея, но ще разгледаме позицията на Шамай и думите на Исус.

Анализ на изключението на Исус

Цитирам както е преведено в повечето съвременни Библии:

Матей 5:32: „А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство (оригинал: блудство), прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.“

Матей 19:9-10: „И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство (оригинал: блудство), и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува. Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.“

Това изключение за развод е записано само в евангелие на Матей, а отсъства в другите евангелия, където се коментира въпросът:

Лука 16:18: „Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.“

Марко 10:11-12: „И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея. И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.“

Евангелието на Матей е написано до евреите. Това може да бъде доказано по много начини и лично аз не знам за християнски теолог или учител, който да не е съгласен с това твърдение. Причините са много: Матей е евреин; избягва се споменаването на името на Бога; пише за Небесното царство, а не за Божието царство; набляга се на факта, че Исус е Месията, който Израел чака; цитират се огромен брой пасажи от Стария завет като доказателство; и т.н. За разлика от него, останалите евангелия са предназначени за по-широка аудитория, която е предимно езическата – по тази причина, там тези ограничения липсват. Това ни води до извода, че е възможно стиховете в Матей да искат да кажат нещо по-различно на евреите, което няма нужда да се казва на езичниците. И е точно така.

Езичниците в момента на тяхното обръщане към Бога живеят в общности, където има съжителства без бракове, разводи по всякакви причини, блудството (проституцията) е широко разпространено и т.н. Това не е така в Израел – там се спазват старите традиции, макар и тълкуването на старозаветните текстове да не е правилно в много отношения – нещо, което Исус обясняваше на еврейския народ и равините подробно.

Фактът, че учениците реагираха така на думите на Исус („Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.“) говори за това, че те бяха силно изненадани от думите на учителя си. Би било странно да приемем, че те всички са били защитници на една и съща школа, а да не говорим, че от гледна точка на запитването, е имало много по-голяма вероятност да са на страната на школата, която позволява развод по всякаква причина. Можеха просто да кажат: „Значи ти защитаваш една от позицииите. Всичко е ясно. Браво на Шамай!“, но вероятно, също така, тяхната изненада беше провокирана от факта, че Исус не каза, че разводът може да бъде по причина на „прелюбодейство“ (гр. моихея), както грешно е преведено в повечето Библии днес, а поради блудство (порнея) – връзка преди окончателния завет, т.е. преди първата брачна нощ. Нещо, което Шамай не е защитавал. Грешен е и българският превод на Рим. 7:2-3 и по специално стих 3: „2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докогато е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжовия закон. 3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.“ Думата блудница в стих 3, всъщност на гръцки е моикалис (прелюбодейка), а не порне (блудница, проститутка). Тези грешки правят текстовете много объркващи, но затова са учителите, които би трябвало да изследват оригиналното значение и да не подвеждат Църквата.

Видове брачни завети по онова време

Преди да коментираме как това се свързва с текстовете в закона, даден на Моисей (основно Втор. 22 и Втор. 24), ще дам информация как можеше да се сключва брачен завет според библейските текстове по онова време:

1. Брак чрез секс. Провежда се сравнително бърза церемония с прочитане и подписване на брачния договор, след която мъжът влиза при жената с нейно съгласие и присъствие на свидетели извън помещението. След секса между двамата при нужда се показва кръвта от сключения завет. Двамата стават мъж и жена. Практически няма продължителен годежен период.
2. Брак чрез купуване и секс. Мъжът плаща пари за робиня или за жена, която е много бедна и няма пари, защото я харесва и я взема за своя жена. Провежда се сравнително бърза церемония с прочитане и подписване на брачния договор. След сексуалната връзка стават мъж и жена. Практически няма продължителен годежен период.
3. Брак по съгласие и със секс. (Най-често срещан.) Бащата се съгласява да даде дъщеря си на мъж, който я иска. Цялото брачно обвързване се състои от две части „кидушин“ (предбрачни обещания и завет) и „нисуин“ (брачни обещания и завет). а) Подписва се общ договор „тенаим“, който описва въпросите на семействата като кой ще плаща за сватбата, кой какво ще даде в деня на сватбата за младите, за да започнат новия си живот заедно, и т.н. б) Често се подготвя и „кетуба“ (брачен договор между мъжа и жената), в който се описват техните задължения, но може да се остави и за по-късен етап в края на годежния период. в) Провежда се церемонията за „ерусин“/“кидушин“ (годеж) и започва годежният период, който може да продължи до една година. г) През времето на годежния период жената и мъжът живеят все още отделно един от друг и нямат право да се отказват от брака си, освен ако мъжът не издаде специално официално разводно писмо, което да прекрати сключения предварителен договор. Ако се реши да им такова писмо, то не се подготвя само от мъж и той не одобрява писмото сам. Има избрани еврейски служители, които са свидетели и изслушват и преценяват мотивите. Това е „юридически“ документ. д) Годежният период е приключил и идва време за церемонията „чупа“ и сватбения период „нисуин“, което е влизането в истинския брачен завет. Младоженецът отива до дома на булката и се провежда церемонията „бадекен“, при която бащата въвежда младоженеца при булката и той покрива главата ѝ с ритуално покривало или своята дреха. Тази церемония показва, че мъжът е видял добре външността на бъдещата си жена и я приема както е с нейния външен вид, което потвърждава вътрешната им любов един към друг, а не само външната такава. Това също показва и че външността и красотата на жената вече се запазва само за нейния съпруг. е) Следва извеждане на булката на открито за провеждане на следващата част от брачната церемония „чупа“, където се изгражда специален навес от плат, наречен „талит“, чиито краища са закачени за четири кола. Младоженецът и невестата биват заведени един след друг под навеса и жената се предава пред всички на мъжа. ж) Следва празненство. з) Булката отива в дома на младоженеца и там се оставя в отделна стая или къща, която е само за жени. Мъж няма право да влиза там. Едва, когато жената излезе от помещението и отиде при мъжа, за да имат сексуални отношения, т.е. да консумират брака, както се казва днес, тогава брачният завет е бил потвърден.

ВАЖНО! ЕДВА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДВЕТЕ ЦЕРЕМОНИИ „КИДУШИН“ (годежен завет) И „НИСУИН“ (брачен завет) ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ЗАЕДНО ОТ ЕВРЕИТЕ. ПРЕДИ ТОВА СА ИМАЛИ ДО ГОДИНА ВРЕМЕ РАЗСТОЯНИЕ.

(На настоящия етап ще пропусна коментарите за случаите на вземане на жени от чужди племена като робини или еднократните сексуалните връзки с робини, защото темата има изцяло друг контекст и не става дума за свободни хора, каквито сме ние днес.)

Всичко описано по-горе за брачната церемония показва, че брачният завет при евреите въобще не е бил обикновено и бързо решение, както се приема днес. През целия период от момента на сгодяването, до момента на потвърдения брачен завет в първата брачна нощ мъжът и жената са били дотолкова обвързани пред обществото, че само разводен документ е можел да разведе страните пред всички и то само като се знае причината за развода. Ако всичко това се е случвало толкова продължително и пищно преди първата брачна нощ, можем да разберем защо Исус каза, че само поради коравосърдечие мъж може да напусне жена си.

Анализ на Второзаконие 24:1-4

И сега да се върнем на Втор. 24:1. Мъжът взема годеницата у дома си, за да му стане тя съпруга. Всички церемонии са минали, но той решава да се разведе с нея. Защо? Защото:

1. Тя не иска да влезе при него да имат секс. (Измамен.)
2. Тя може би е крила нещо за тялото си, което той нямало как да види до този момент. (Измамен.)
3. Защото си е сменил мнението по някаква друга причина. (Има право, защото още не са имали секс.)

Горните 3 причини изключват блудство и прелюбодейство, защото:

1. Ако е имало блудство, влиза в сила текстът от Втор. 22:13-21, и жената или бива убита, или МЪЖЪТ НЯМА ПРАВО ДА Я НАПУСКА ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ.
2. Ако жената прелюбодейства (в случай, че заветът е бил потвърден), влиза в сила Втор. 22:22 и двамата прелюбодействали биват убити с камъни.
3. Остава разводът да е по всякаква друга причина, но Исус каза, че е допустим само „поради блудство„, защото все още брачният доживотен завет не е в действие.

Отделно виждаме текстовете във Втор. 22:23-30, които допълнително потвърждават тезата, че Втор. 24:1 не може да бъде използван за случаи, когато бракът вече е бил консумиран И МЪЖЪТ НЯМА ПРАВО ДА НАПУСКА ЖЕНАТА ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ. Между другото, жените имат девствена ципа и тя е там именно, за да се потвърди заветът чрез съсичане на жива тъкан и протичане на кръв.

Остава да разгледаме стиховете във Втор. 24:2-3. Защо Бог казва, че земята ще се омърси, ако жената се върне обратно при първия мъж, с който е имала сватба, но заветът не е бил потвърден и е била освободена? Защото или тя, или мъжът са изменили на клетвите си и брачния договор, сключен по време на церемонията, и не са завършили процеса по влизане в завета. В този случай следва сложна процедура, в която страните свидетелстват, и накрая на жената се издава разводното писмо (общоприет официален документ), което освобождава жената да отиде при друг мъж. Ако мъжът или жената са лъжесвидетелствали по време на процеса за даване на разводното писмо, събирането им отново би било отново лъжесвидетелство, което ще остане и ще бъде видимо за всички и ще е постоянен грях – жената е била осквернена с лъжите при първия неуспешен брак и земята (народът) ще се оскверни пред Бога, защото едното лъжесвидетелство не е вярно и ще е заплаха за всички заради Божия гняв. Затова веднъж напуснали се един друг, мъжът и жената не могат да се съберат отново.