Изопачаване на брачния завет: Анализ на Второзаконие 22
Едва ли има книга, издадена на български език, която да е насърчила толкова много разводи и повторни бракове в църквите в България, колкото тази, чиято корица публикувам днес. Блудкавата позиция на автора води до пълно обезличаване на брачния завет и неговата сериозност. Идеите му често са свързани с изопачаване на библейски текстове и одобряване на разводите и следващите бракове, като се стъпва на съвсем ясно непознаване на текстовете и допълването им по негова преценка.
Например, той дава стиховете във Второзаконие 22:19 и 22:29 като примери, че Бог е позволил развод и го регулира, но не обръща никакво внимание на последната част на стиховете.
Текстовете от Второзаконие 22
Ето ги и тях:
Второзаконие 22:19: като го глобят сто сребърни сикли ; той да ги даде на бащата на момата, защото е навлякъл лошо име на Израилска девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот.
Второзаконие 22:29: тогава оня, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни сикли ; и тя да му стане жена понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот.
Анализ на контекста
- Първата ситуация (ст. 19): Ако жената е била дадена като девица, а се окаже, че вече е имала сексуална връзка с друг мъж преди брака си, то заветът е невалиден, защото е сключен с измама.
- Втората коментирана ситуация (ст. 29): Тук става дума за доброволна сексуална връзка между мъж и девица (изглежда се желаят), която води до сключване на завет без да е минал годежен период и сватба (секс по взаимно съгласие преди брака).
В и двата случая мъжът и жената, за които доказано се знае, че са имали сексуална връзка, са задължени да останат свързани един с друг до края на животите им.
Обърнете внимание, особено на втория случай, че става дума за доброволна сексуална връзка, която не е изнасилване. Ако е изнасилване, то тогава биха влезли в сила стиховете от Второзаконие 22:25-26 и насилващата виновна страна да получи заслуженото смъртно наказание, докато невинната получава пълно оправдание.
Доживотният завет
Законът доста добре представя отделните случаи и, както можем да видим, сключеният завет със сексуална връзка по взаимно съгласие се приема като доживотен.
Можел ли е такъв завет, сключен със сексуална връзка, да бъде разрушен, ако бащата не е бил съгласен дъщеря му да бъде с този мъж? Разбира се. Бащата имаше всички права над своята дъщеря (а по-късно мъжът ѝ). Но това би означавало да спре желанието на младите да бъдат заедно въпреки любовта им.
На предбрачните връзки по времето на Моисей въобще не се е гледало както на предбрачните връзки сред безбожниците днес. Имайки предвид и сериозността на годежния период, то на предбрачният секс се е гледало като на най-важната последна фаза на всичко, за да влезе заветът в пълна сила. Далеч от това, което виждаме сега при извънбрачния секс на несемейните в обществото, че дори и в църквите.
