Порнея срещу моихея: истинският смисъл на изключението за развод и същината на покаянието

Както вече съм коментирал и преди, идеята, че истинският развод е позволен от Исус Христос поради прелюбодейство, не е библейска. Окончателното прекратяване на доживотен завет в съда и позволяване на следващ брак не е това, за което Исус говори в евангелието според Матей, което е насочено към евреите.

Блудство (πορνεία) срещу прелюбодейство (μοιχεία)

Думата, която се използва в текстовете в Матей 5:32 и Матей 19:9 на гръцки означава „блудство“ – πορνεία (порнея), а не „прелюбодейство“ – μοιχεία (моихея).

• Блудството не включва значението на думата прелюбодейство, защото както в библейските текстове, така и в огромен брой исторически текстове извън Библията, написани от светски писатели и от християнски автори, думите „порнея“ и „моихея“ често се използват една до друга, което показва, че това са различни и невключващи се един друг грехове.
• Както не можем да кажем в един текст: „Аз обичам плодове и круши“, понеже крушите са плодове, така не бихме могли да кажем „блудниците и прелюбодейците няма да наследят Небесното царство“, ако едното включва другото като значение. Следователно това са думи с различни значения.

Това е основната разглеждана тема на книгата „Освен поради блудство„, която предстои да преведем, макар и тя да засяга и други теми.

Покаянието (метаноя): нов начин на мислене

Тук искам да напиша и малко относно покаянието, когато става дума за каквито и да били наши грешни действия или преценки, когато ги осъзнаем. Защото много християни днес мислят някои неща за грях и за зло, но продължават да вдигат рамене и да не им пречи, ако други, а не самите те, ги извършват.

В Новия завет за покаяние се използва думата на гръцки „μετάνοια“ (метаноя), която буквално преведена на български език означава „да мисля по нов начин„.

Мнозина днес смятат, че покаянието от греха на неправилния развод и последващия брак е просто да изповядат греха и да кажат, че съжаляват, за всичко, което е станало, а след това всичко е простено. Но това не е така.

• Прошката идва единствено и само тогава, когато след като грехът е осъзнат той е осмислен, приет за неправилно действие, заклеймен като такъв, и намразен.
• Да съжаляваме за своя грешка, но да мислим, че всеки има право да продължи да я прави за себе си и няма проблеми с това, не е покаяние.
  • Ако съжаляваме за извършено убийство, но смятаме, че няма проблем да се убива, то това не е покаяние.
  • Ако съжаляваме за извършена кражба, но смятаме, че няма проблем да се краде, то това не е покаяние.
  • Ако съжаляваме за извършено прелюбодейство, но смятаме, че няма проблем с прелюбодейството, то това не е покаяние.
  • И т.н.
• Още по-малко е покаяние, ако продължаваме съвсем целенасочено самите ние да вършим това, за което смятаме, че сме се покаяли, защото това означава, че въобще не „мислим по нов начин“ по въпроса – просто се каем за слабостта си, но не желаем да се променим.

„Страх от Господа е да се мрази злото.“ Да мразим злото и да сме против него, не означава да осъждаме себе си или човека, който го върши, а да помагаме злото да бъде спряно.