Политическият буламач в България: Единствена цел – личен интерес?

Не разбирам разделянето в България на политически лагери (партии), освен заради личните интереси на техните лидери и партийната плутокрация. За мен те всички са еднакви.

Ето какво виждам:

• Дългосрочна държавна политика в полза на партийни и лични интереси, а не на народа.
• Държавно планирана и управлявана икономика под контрола на ЕССР чрез субсидии, дотации и квоти.
• Смачкване на малките бизнеси за сметка на големите фирми на приятели и спонсори.
• Огромно преразпределение на доходите през държавния бюджет.
• Социални помощи, вместо промяна на манталитета и способностите на бедните да се трудят.
• Поддържане на държавни фирми и услуги, за да могат да се източват от свързани частни.
• Огромна и растяща администрация, която изяжда всичко произведено с много труд от реалния сектор и постоянно се „гуши“, за да ги преизбира.
• И още, и още…

Всички са маскари!

Всички са маскари (както казва Бай Ганьо на Алеко Константинов) и дали ще се наричат леви, десни или „пембени“, след като моралът и целите им са едни и същи (а и в платформите им няма нищо наистина различно и по-смислено от това на останалите), все е едно за кого ще се гласува или пък няма да се гласува.

Морал, достойнство, родолюбие и т.н. не съществуват сред хората във властта в количеството и качеството, в което може да им се има някакво доверие. Днес казват едно, утре друго. Днес са патриоти, утре гласуват закони за разрушаване на суверенитета ни. Днес са демократи, а утре не се интересуват кой какво казва, дори да има аргументи.

Срам няма. Съжаление и покаяние няма. Ако има нещо абсолютно за тях, то това е тяхната абсолютна относителност, която е движена единствено от власт, пари и лична изгода за момента. В това се убедих, особено през последните 10 години.

Накъде отиваме?

Народът си иска социализма и бащицата, дето им дава подаяния, и това е. Нека да си го имат и да се руши тази държава, след като това е волята им – то насила хубост не става, както е казал, пак някога, народът. Един ще си тръгне, ще дойде друг, но моралът в политиката няма да се върне толкова лесно, както ни се иска, за съжаление.

Не съм сигурен, че нашето поколение ще го доживеем наистина, въпреки че силно го искам и в някаква посока работя за него в полза на семействата, доколкото ми е възможно…

Борисов, Радев, Нинова, патриоти, матриоти – всичко е политически буламач, лов на риба в мътни води. Подготовка за спокойни високи постове извън България и наслаждаване на откраднатото или полученото незаслужено по време на управлението им. Това виждам аз.

А който вижда друго, да е жив и здрав! Дано да е прав, а аз да греша. Колко ми се иска да греша…