От клетвата „докато смъртта ни раздели“ до „докато решим да се разделим“

Най-старият брачен обет, от който произхождат повечето християнски обети днес в църквите, е от XVI век и води началото си от „Книга за обикновена молитва“ от Томас Кранмър, архибишоп на Кентърбъри. В съвременен превод от латински той звучи така:

„Аз, _____, вземам теб, _____, да бъдеш мой брачен Съпруг, с когото да бъда и да остана от този ден нататък, в добро и в зло, в богатство и в бедност, в болест и в здраве, да те обичам, да те ценя и да ти се покорявам, докато смъртта ни раздели, съгласно Божията свята наредба.“

Квакерите – християнско протестантско движение от XVII век, известно още като Общество от приятели – свързват също бракът с доживотна обвързаност и покорство пред Бога като съпрузите казват:

„Приятели, в страха от Господа и пред това събрание, аз вземам моята приятелка _____ да бъде моя съпруга, обещавайки, чрез божественото съдействие, да ѝ бъда любящ и верен съпруг, докато е угодно на Господа чрез смъртта да ни раздели.“

Реформацията и сексуалната революция

До времето на Реформацията няма традиционна християнска деноминация или общност, която да не осъзнава важността и доживотната същност на брачния завет. Еразъм Ротердамски е този, който полага основата на така наречените „Исусово“ (Матей 19:9) и „Павлово“ (1 Кор. 7:15) изключения.

• Въпреки че така в протестантските църкви разводите и вторите бракове стават разрешени (при католицизма са забранени и до днес, а при православието са свързани с време на наказание чрез въздържане от евхаристия, казване на молитви, плач и видимо покаяние пред всички), положението не излиза извън контрол до средата на XX век, когато се появява движението на сексуалната революция.
• Младите хора масово започват да имат сексуален живот преди брака и да се бунтуват срещу старите „закостенели“ порядки на църквата.
• И тъй като грехът може да е сладък (дори резултатът от него е горчив), много млади семейни християни без достатъчно здрава християнска основа в живота си, също се присъединяват към това движение и се впускат да нарушават Божия закон и да злоупотребяват с Божията благодат, твърдейки че можем да грешим, а Бог винаги ще прощава.

Промяната в разбирането днес

Днес клетвата/обещанието за вярност също се казва в повечето църкви, но младите влизат в брака с едно наум, което са научили от своите църковни водачи, а именно, че не е „докато смъртта ни раздели„, а докато „ние решим да се разделим“, а Бог ще ни прости, както е простил на много други преди нас, както е видно от отношението на църквите към тях.