В Откровение 19:7-8 се казва:
„Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава: защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът; е праведните дела на светиите.“
Има две неща, на които искам да обърна внимание в днешния си текст по темата за брачния завет и неговата сила като предобраз на нерушимия завет между Христос и Църквата, освен ако смъртта (в случая втората смърт) не ги раздели.
1. Жената на Христос: Единствена и нерушима
От посочените текстове разбираме, че Христос има жена и тази жена, която влиза с Него в брачен завет, е Невестата – Църквата, съставена от светиите.
Интересно е, че едва в Новия завет Бог обяснява в детайли, че най-после идва реалната сватба на Неговия Син. В Стария завет можем да видим, че Бог е започнал годежния завет с Авраам и наследниците му чрез вяра и е станал техен господар (евр. ваал). Също виждаме Израел да блудства, нарушавайки годежния завет, да бяга многократно от Бога и да се връща обратно, дори бременна от други народи. (Представяте ли си?!) Но там не виждаме никаква сватба с празненство, трапеза и т.н. Тоест, сватбата се очаква в бъдеще.
В Откровение вече виждаме, че Исус Христос е Женихът, а Божият народ – светиите – са Невестата, жената на закланото за техните грехове Агне.
Тезата, че Бог е бил съпруг на Израел, но после се е развел с тях, за да се ожени за Църквата, е несъстоятелна. В Римляни 11 ясно се казва, че заветът остава същият и от него отпадат тези, които не вярват, а се присъединяват тези, които вярват, както винаги е било. Духовният Израел чрез вяра е същият – в такъв завет е всеки, който вярва. В Новия завет също многократно се говори за това, че истинските евреи са тези, които живеят чрез вяра, както Авраам, и са обрязани с вяра в сърцето си като него.
Обрязването на плътта няма никакво значение, що се отнася до принадлежността към Божия народ, когато липсва вярата в Божието обещание за спасение чрез Христос. Затова и Авраам „очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог“ – Новият Ерусалим – Църквата, изградена от всички истински наследници. Старият Ерусалим е физически, а новият е духовен, на който основата са апостолите, а крайъгълен камък е самият Христос. Но кой изгражда новия град? Всички, които вярват в Божието обещание, дадено на Авраам, а не само тези от времето на Христос насам.
Това, което пиша, е, за да отхвърля за пореден път тезата, че Бог се е развел с Израел, с цел да си вземе друга жена. Не, Той се разведе само като дисциплинарна мярка, за да накара духовните от народа Израел по плът, да се прилепят към Него по дух. Бог не си е търсил друга, по-добра жена за Сина. Той очисти своята първа и единствена любов – запази тази част от народа си, която наистина Го обича и Му служи с вяра.
2. Висонът: Праведните дела на светиите
На Невестата се даде да се облече със светъл (в оригинал блестящ, светещ) чист висон/визон (фин ленен плат), който е праведните дела на светиите.
Дали светиите са имали само праведни дела, що се отнася до живота им на земята? Дали някои не са крали, лъгали, блудствали, прелюбодействали, идолопоклонствали или убивали? Със сигурност е имало такива. Въпреки че сме новородени, старият човек със стария си необновен ум може да направи много зли и грешни неща, но Бог решава, че за сватбата дрехата ще е чиста и блестяща, заради кръвта на Агнето, която измива всеки грях.
Може да си вършил грехове по една или друга причина, но праведният ти дух не греши, както пише ап. Йоан. Ако съгрешиш в плътта и искрено се покаеш и ако се стремиш да си угоден на Бога, Той ще зачете праведните ти дела, а грешните ще останат приковани на кръста.
Днес има едно духовно християнско движение, което казва, че делата нямат никакво значение, но изглежда това не е така. Гола ли ще се яви Църквата пред Жениха си? Защото Невестата не е облечена в делата на Христос, а в делата на светиите, и тези дела са съвършено праведни. Кръвта на Христос просто ще премахне и заличи тези дела, които са срамни и недостойни за Невестата Му. Ето, че в Новия завет, както и в Стария завет, виждаме, че Бог решава да представи пред себе си Невестата такава, каквато Той я вижда, а не каквато някой може да си мисли, че я е видял преди да се облече за сватбата.
Брачният завет: Христос и Църквата
Ефесяни 5:25-33: „Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно омиване чрез словото, за да й представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби… Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата; Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от (гр. също „почита“) мъжа си.“
