Скандалът с гей-партито: Три погрешни твърдения в публичното пространство

Вероятно вече всички сте прочели или чули за скандала с гей-партито с наркотици, на което е присъствал унгарски „консервативен“ депутат. Заедно с новината обаче вървят няколко неверни твърдения в публичното пространство, за които искам да напиша накратко:

„Всички консерватори са такива.“

Да се поставя такава огромна група хора под общ знаменател за каквото и да било е напълно погрешно. Все едно да кажем, че „всички мъже са насилници“, „всички мюсюлмани са терористи“ или „всички руси (или чернокоси) жени са глупави“. Напълно неправилно. Голяма част от консерваторите имат твърди убеждения и живеят според тях. Ако някой е лицемер и говори едно, а върши друго, той трябва да носи лично последствията от действията си.

„Тези, които са най-гласовити срещу гей начина на живот, са прикрити гейове.“

Аз познавам десетки, да не кажа стотици, хора, които имат ясно разбиране, че джендър идеологията е зло и за децата, и за възрастните. Мнозина от тях изразяват ясно тази позиция в публичното пространство. Някои познавам като личности заедно със семействата им. Със сигурност най-гласовитите от тях нямат нищо общо с ЛГБТК-начина на живот и не мразят никого с такъв, а просто не са съгласни с това той да бъде налаган за нормален модел и да бъде узаконяван като нормалност.

„Няма смисъл да се правят закони срещу ЛГБТК-политиките, щом дори депутатите живеят по един начин, а гласуват по друг. Значи джендър идеологията е нормална част от живота.“

Коментираният в случая унгарски депутат е бил един от хората, които са настоявали за вписване в конституцията на Унгария, че бракът е само между мъж и жена. И всъщност много хора от ЛГБТК-общността, освен активистите, на които се и плаща за това, не търсят право на брак за хомосексуални и трансджендър. Те осъзнават, че състоянието им е девиация от нормалната сексуалност, но живеят по начина, по който се чувстват, без да искат да отнемат правото на децата да имат майка и баща, и без да настояват за нормализиране на гей-връзките на административно ниво.

Така или иначе, повечето от тях (особено мъжете) имат по много партньори (оттам и доказано над 50% от новите случаи на СПИН са от тази група) и бракът не им е приоритет. Да осъзнаваш кое е добро за обществото, дори ти да си с някакво различно разбиране, е по-скоро признак на зрялост, отколкото на лицемерие, но само ако всички знаят, че действаш по този начин съвсем открито. В случая на унгарския депутат това не е така и той вече не е част от политическата партия на Орбан, която представя други ценности за семейството и неговата същност.

В заключение

Лицемерие при хората винаги е имало, но лицемерието в религиозните организации и по високите етажи на властта е много по-забележимо, защото от тях се очаква да поставят стандартите в общността и да ги спазват преди всички.

Може да има 100 гейове, излезли на открито през последната година, но ако един от тях е политик, свещеник (от хиляди свещеници) или активист за брака от мъж и жена, това се поема като знаме от псевдолибералната лява прогресивна общност и се сочи за пример. Може да има стотици педофили, но ако един от тях е политик, свещеник или активист за брака от мъж и жена, той става нарицателно. И това въобще не е нов подход при левите, които често ползват отделните маргинализирани случаи от малцинствени групи, за да прокарват своите политики чрез тях.

Моята молба към консервативните българи е да бъдат внимателни с живота си, за да са добър пример на първо място в семействата си, а после и в обществото. На когото много е дадено, много ще се изисква.