Църковният морал и българският непукизъм

Неделя е време за църква. В християнските държави това не е просто традиция, а отражение на вярата.

Всъщност, ако трябва да съм по-точен, във всяка държава, където християнството е преобладаваща религия, хората се стремят да живеят всеки ден така, сякаш са на път за църковната служба. Те не са християни само един ден в седмицата, а изявяват вярата си всеки ден с мислите и делата си. Дори да са „сгазили лука“ (да са извършили грях и искрено да съжаляват), те са наясно, че веднага и сега е време за вътрешна промяна, изповед, искане или даване на прошка, обич и помощ – и всичко друго, което се счита за християнско. Не само в неделя, а всеки ден.

България не е християнска държава

Но България не е християнска държава. Ако беше такава, много неща щяха да го показват. А сега показват ли го? Не мисля.

Нито псувните на шофьорите по пътя, нито измамите на пазара с лоша стока или превъртането на километражите при покупка на употребяван автомобил. Нито фактът, че сме на челните места в света във всички възможни отрицателни класации:

• по ранна бременност (и съответно по брой аборти);
• по ниско образование (и съответно по нископлатен труд);
• по недоверие към другите (и съответно по престъпления срещу личността);
• по брой пушачи и алкохолици (и съответно по брой белодробни и сърдечносъдови заболявания).

Списъкът е дълъг. Предполагам, схванахте идеята. Не сме християнска държава. Ако в едно общество живее преобладаващ брой християни, които следват точно това, на което ги учи техният Учител и Господ, няма ли всичко да е по-различно?

Държавната религия на България е Непукизмът

Аз, като се замислих, мисля, че ние сме уникални с това, че за нищо не ни пука.

• Ако ни псуват – не ни пука. Ние псуваме и толкова (добре де, не всички, но „по принцип“).
• Ако ни мамят на пазара или превъртят километража – не ни пука, „защото всички така правят“.
• Ако дъщеря ни забременее, не ни пука, защото ще направи аборт и ще оправи „грешката“. „Няма да мъкне това чуждо ‘копиле’ цял живот и да страда, я?“ – без значение, че после вероятно ще продължи да е толкова безотговорна (както и безотговорният мъжки индивид, направил бебето, което ще умре невинно).
• Ако образованието в училище е лошо – не ни пука. „Толкова може системата – каквото за другите деца, такова и за моето.“
• Ако няма място в детската градина – не ни пука. „Няма цялата община да си променя бюджета точно за моето дете, нали?“
• Ако ни кажат, че пушенето и алкохолът са вредни – не ни пука. „Няма да живея 100 години?! Пък и плащам 25 лв. здравна осигуровка на месец!!!“
• Ако даваме милиард на година за БДЖ и дори не се возим на влак – не ни пука.
• Ако ни откраднат 4 милиарда от банката – не ни пука.
• Ако ни управляват хора, които не могат да свържат две изречения без грешка – не ни пука…

Абе, за нищо не ни пука. Не на всички, но сякаш на повечето от нас.

И затова си мисля, че наистина държавната ни религия не е християнството. Понеже християните имат морал и ценности, и им пука за всичко, защото за всяко нещо, което им е поверено, ще отговарят пред своя Бог как са го управлявали. В Библията има притчи и поучения точно за тези неща – за талантите, за слугите и лозето. Но няма да влизам в детайли, защото ако сме християни и не сме си направили труда да ги прочетем и обмислим, значи не ни пука…

Та, изводът ми е, че държавната религия на България е НЕПУКИЗМЪТ. И всеки ден „ходим“ на такава „църква“ – Църквата на Непукизма. Там любимият химн, възхваляващ непукизма, е: „Да не ти пука, и всичко ще е наред!“

А, ако смятате, че това, което съм написал, не е вярно, да не ви пука! Изпейте химна от последното изречение десет пъти и продължавайте напред живота си в „християнската“ ни държава!