Денят на Бащата: Забравената роля и провалът на социализма
Честит ден на Бащата!
Честно казано, не си спомнях кога точно е Денят на бащата. Така и не запомних, че според Православния календар е днес. В нашето общество, още от времето на социализма, ролята на бащата винаги е била пренебрегвана.
Подменената роля на бащата
Изведнъж се оказа, че майката е единствената, която има право да запази или да убие нероденото си дете. Това се случи, когато социалистите разрешиха абортите, за да могат жените да са част от трудовата сила през цялото време и да не се притесняват от кой „отговорен другар“ са забременели.
След развод, детето почти винаги оставаше при майката (освен при сериозен здравословен проблем от нейна страна), защото при социализма майката стана независима, силна, самостоятелна, а нейната държава-майка и партия-майка поеха грижата и отговорността за децата ѝ, когато бащата вече е изгонен.
Майките станаха винаги отговорните и загрижените, а бащите – винаги безотговорните и ненужните. Лозунгът стана: „За какво ми е, мога и без него. Ще си намеря друг, по-добър.“
Мъжете вече не можеха наистина да защитават семейството си, защото държавата пое инициативата да го прави и да определя кое е семейство и кое не, и кой как трябва да действа в него. А държавата е по-силна от отделния индивид и отделното семейство. Държавата и обществото узурпираха семейните взаимоотношения, които трябваше да бъдат СЕМЕЙНИ.
Цената на марксистката идеология
Затова днес не трябва да се чудим, че:
- Над 80% от децата се раждат в семейства без сключен брак.
- Имаме една от най-големите демографски кризи в света.
- Броят на самотните и изоставени жени е огромен в сравнение с времето преди социализма и модерното разбиране за мъжа, жената и семейството.
Ние провалихме един работещ модел, за да приемем идеологията на марксизма и така нареченото „равенство на половете“ по един напълно погрешен начин.
Истинската роля на бащата
А мъжът е създаден да:
- Обича със сила до смърт.
- Пази жената и децата си с цената на живота си.
- Труди се и осигурява среда за раждане, възпитание и съхраняване на поколението, за да продължи рода си.
Мъжът не е онзи, който търси как безотговорно да си „прави кефа“ с всяка, която „му пусне“, и после да остави самотната майка „да се оправя“ сама. Той не е и егоистът, който мисли как да приключи деня, за да пие с приятели или да задължи жена си да му прави салата и да му носи ракия, иначе ще има скандал. Мъжът не е и онзи, който пребива децата, за да ги „вкара в правия път“.
Мъжът-баща е любящ и грижовен. Той дава всичко за семейството си и поставя себе си на последно място, за да могат другите да са добре. Верен е на жена си, не се гневи лесно и мисли трезво как да защити и запази семейството си здраво и силно, обичано и в мир. Независимо от всичко. Той обича.
Такъв беше Йосиф на Мария, майката на Христос. Такъв е и нашият Бог, Който ни даде пример за вечна и всеотдайна любов, дори до смъртна саможертва.
Честит празник на всички истински бащи!
За останалите: никога не е късно да станат такива.
П.П.: Знам, че феминистките ще скочат срещу част от написаното от мен по-горе. Пишете си, не ми пречите. Аз нямам съмнение, че съм прав.
П.П.: Знам, че част от мъжете ще скочат срещу мен, защото харесват да експлоатират и мачкат жените и децата си. Гневете се, не ми пречите. Аз нямам съмнение, че съм прав.
