Демокрация, двойни стандарти и гласът на народа

Много от вас, които ме следвате, знаете, че не съм фен на Европейския съюз (ЕС) поради редица причини. Първо, заради нарастващата намеса в суверенитетите на страните членки и манипулирането или изнудването за приемане на нови „ценности“ и „права“, които народите никога не са имали и дори в момента нямат, но им се налагат. След това, заради нарастващата федерализация и централизация на управлението чрез Европейската комисия в Брюксел, която иска да утвърди властта на новите леви прогресивни либерали навсякъде. Има и много други решения и политики, които не са в полза на хората и на държавите членки, но сега няма да се спирам на тях.

Това обаче не ми пречи да заявя, че съм на страната на ЕС в отношението им към Русия по въпроса за войната в Украйна. Русия е агресор и целият свят е наясно с това. Тоест, това, че ЕС не са прави в много отношения и в някои от тях (планове и действия) откровенно ги мразя, е толкова вярно, колкото и че Русия не са прави също в много отношения и че и в тях откровенно ги мразя. Например, мразя опита да се манипулира общественото мнение и от двете страни, омразата и предубедеността към другата страна и от двете страни, както и политиките за абортите и на двете места.

Референдумът: Лакмус за демокрацията

Сега ще изместя малко фокуса към нашата родна действителност.

Не, не гласувам за „Възраждане“ и не ги подкрепям в редица неща, но се подписах да има референдум за срока за приемането на еврото, още в първата седмица, когато започна подписката.

Референдумите са най-демократичната форма на власт – при тях може на най-ниско, грануларно ниво да се решат и най-конкретните и ясни обществени проблеми (или да се влошат окончателно, в зависимост от избора на народа).

Ако демократите са против който и да било референдум, значи не са никакви демократи. Не може хората, които са гласували за тях и са ги избрали, да са направили правилния избор при избирането им, а после да не могат да направят правилен избор по време на някакъв референдум. Това е шизофренично.

Ако политиците не вярват, че народът има право на глас по всеки въпрос, значи не вярват и на причината собствените им избиратели да са гласували за влизането им във властта съвсем съзнателно и целенасочено. Казано по друг начин, това е чиста проба измама и лицемерие от страна на народните представители – очаквали са да бъдат избрани от едни хора с определени обещания, а после да правят противното на това, за което са ги избрали, понеже не искат да чуят гласа им, който би трябвало да съвпада с техния.

Не е ли време за убеждение, а не за измама?

И така, дали става въпрос за избора за войната в Украйна, дали за провеждане на референдума у нас „За или против еврото“, дали за друго нещо – няма никаква причина да не чуем какво казва народът и какво смята, че е добро за него, дори на нас да не ни харесва.

Ако политиците искат да правят нещо противно на народната воля, може би е по-добре да работят за образоване на народа и показване на правия път чрез убеждаване, а не чрез лъжи и лицемерие.

Тогава може би няма да им се налага да лъжат и лицемерстват, че подкрепят демокрацията. Нали?