Демографският проблем и свободата на семейството: Държавата вън!

Време за четене: 4 минути

Не искам държавата да се занимава пряко с демографския проблем. Напротив, искам държавата да освободи семействата от себе си колкото може повече, за да могат родителите да са достатъчно сигурни в бъдещето си и да имат повече деца, за които да се грижат.

Това означава конкретни мерки, насочени към намаляване на държавната намеса и увеличаване на личната свобода.

1. Свободен избор на образование и грижа

Искам намаляване на данъците и край на притискането на родителите къде и как да гледат и учат децата си.

• Образователни ваучери: Не искам държавни и общински ясли и детски градини. Искам всеки, който иска да даде детето си в частно детско заведение или да си го гледа сам, да получи обратно парите си от данъци. Тази сума трябва да е равна на това, което държавата плаща за едно дете в момента.
• Механизъм за контрол: За да се избегне злоупотреба, парите могат да се връщат под формата на ваучер, който да се ползва само за тази цел или да се осребрява единствено от регистрирани детски заведения и лица, работещи в грижата за деца. Същото се отнася и за училищата.
• Либерализация на образованието: Държавата трябва да освободи образователната система, за да се развиват различни частни форми на образование – домашно училище, кооперативи, частни ясли, градини и училища, които да предлагат различни подходи и методи на обучение, които родителите да избират.

2. Край на социалните помощи без труд

Не искам държавни и общински помощи за бедни семейства. Искам да се намерят начини да се помогне на родителите в бедните семейства да се образоват, да получат професия и да си намерят подходяща работа.

• Никакви помощи, ако не се работи! (Освен за хора с невъзможност да работят.)
• Дългосрочно решение: Подпомагането на някого всеки месец и всяка година не е дългосрочно решение и само прави нещата по-зле. Научаването му да си изкарва парите и да се грижи за семейството си, дава постоянна сигурност и смисъл на живота.

3. Защита от държавна индоктринация

Не искам държавата да въвежда задължително религиозно образование или атеизъм в училище. Искам всеки родител да може да избере дали детето му трябва да бъде образовано в религия, или в общочовешка етика (приета и от атеистите) – да бъде учено да не обижда, да не лъже, да не краде, да не насилва, да не убива и т.н.

• Никаква задължителна идеология в общообразователните училища!
• Родителска отговорност: Както не искам другите да ми казват какво трябва да учи моето дете, така и не искам да принуждавам децата на другите да следват моите възгледи за света. Може би моите възгледи са най-добрите, а може би не. Затова не мога да налагам на другите как да живеят, но мога да искам защита на децата от държавна политика за индоктринация с каквато и да било идеология.
• Конституционно право: Всеки родител има естествено право и записано право в нашата конституция сам да носи отговорност за децата си и как да ги възпитава, а не държавата, общината или училището да прави това.
  Чл. 47, ал. 1 от Конституцията: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.“

4. Ограничаване на Държавата-Бог

Искам всички деца до 18-годишна възраст да са защитени от държавна и друга индоктринация, и само родителите им да могат да определят кое е добро за тях, освен това, което застрашава пряко живота и здравето на детето.

• Вмешателство само при доказана заплаха: Ако има случай, в който се смята, че родителите не се справят, това трябва първо да се преценява в съда на базата на професионална експертиза. Трябва да има много ясно изразени доказани увреждания от действието на родителите, които да са несъмнени, за да може да се предприеме каквато и да било намеса в семейството. Дори тогава намесата трябва да бъде основно с подкрепа към семейството (освен ако родителите не са невменяеми).
• Опасността от етатизма: Когато държавата казва на родителя как да се грижи за детето си или когато родителите трябва да се покоряват на държавата за религията и възпитанието на детето си, те вече не са свободни, а се покланят на бога Държава. Етатизмът не е християнски и не е естествен за човека. Той е идеология точно толкова, колкото ЛГБТК+ идеологията, комунизмът, фашизмът и т.н.
• Държавата е контрольор, не узурпатор: Когато държавата има власт над личния живот на хората, тя вече може да го определя и оценява кое е добро и зло, които да се различават значително от мирогледа на гражданите. Държавата няма място в узурпиране на вътрешната роля на родителите в семействата. Тя може само да контролира и ограничава заплахата за живота, свободата и собствеността на хората.

Аз искам българите да са свободни да вземат решения за живота си и семействата си. А ти какво искаш? Свобода или държавна политика как да живее всеки, която да се налага насила „отгоре“?