„Cancel Culture“ и възмездието: Уроците от #MeToo и опасността от прибързано осъждане
Когато преди години се появи вълната #MeToo за жените жертви на сексуално насилие в САЩ, изведнъж се оказа, че едва ли не всички известни актриси в Холивуд са били сексуално експлоатирани. След това започнаха да се оплакват и мъже за хомосексуален натиск.
Много режисьори, актьори и други професионалисти в бранша бяха обвинявани за неща, случили се преди десетки години, и то, както накрая се оказа, съвсем по различен начин от този, по който го разказват обявилите се за насилени.
Невинност до доказване на противното
Мисля, че впоследствие почти всички дела (или всички) срещу евентуални насилници бяха спечелени от обвинените. В много от случаите се оказа, че определени лица директно са лъгали с цел да извлекат някаква популярност от кампанията за себе си. Но много филми на обвинени актьори бяха спрени, стотици хора бяха поставени пред предизвикателството да бъдат възприемани за виновни и да доказват невинност, вместо обществото да приеме, че са невинни до доказване на вината им.
Кансел-културата процъфтяваше. Много невинни хора пострадаха от нея и продължават да страдат. Изпълни се мечтата на феминистките за смачкване на хетеросексуалния бял мъж с традиционни ценности – противник, според тях, на всичко прогресивно и добро.
Сега не искам да ме разбирате грешно – всеки истински насилник заслужава да бъде наказан и ограничен да извършва друго такова престъпление в бъдеще, по всеки възможен законен начин.
Българският контекст: Гняв и манипулация
Днес в България се наблюдава същата тенденция, породена от насъбралия се народен гняв за много други неща. По-лесно е този гняв да се канализира другаде, а не към корумпираната политическа върхушка, виновна за положението ни.
Разни хора биват заклеймени като най-жестоки престъпници и наказанието, което обществото, а не съдът, налага над тях, е несъразмерно високо. Забравени от медиите личности започват да разказват истории от десетки години назад и публично да обвиняват, без да сезират съда или да има доказана нечия вина и истина зад думите им.
В този смисъл, моля, всички да бъдем внимателни как се отнасяме както към жертвите на насилие, които са пострадали, така и към тези, които могат да станат жертва на лъжи и манипулации, за да придобие някой известност или да бъде обществото употребено за нечии политически цели.
Да внимаваме да не съдим прибързано
Следейки преди години развитието на истерията в САЩ, може да се направи изводът, че представяните случаи на насилие и тук ще се увеличават. Затова трябва да се внимава да не съдим прибързано всички и всичко.
Нека да имаме търпението да чуем и двете страни, а когато е възможно – и съда, който гледа делата за насилие или друга злоупотреба.
Да не се окаже, че народните омраза и гняв са яхнати и насочени към разрушаване на обществото ни, вместо към корумпираната съдебна система. Да не стане така, че да бъдем масово манипулирани от съвременните леви прогресивно-либерални феминистки и ЛГБТК+ организации, които могат да нанесат много повече поражения на брака и семейството в България, и на бъдещето на страната ни, с тяхната идеология и омраза към мъжете и семейството от мъж и жена, отколкото един потенциално недоказан шамар или изречена обида някъде, някога от някого преди десетилетия.
Да внимаваме!
