Защо не съм националист и защо никога няма да бъда

Време за четене: 3 минути

Роден съм в България. Майка ми и баща ми са българи, както и целият ми род. 98-99% от приятелите и познатите ми са българи. Обичам българския език. Не смятам да емигрирам и мисля да живея в България до края на дните си, ако е възможно. Обичам българската природа и земята ни, която е благословена с огромни естествени богатства – вода, планини, гори, море, равнини и низини, полезни изкопаеми, богата флора и фауна. Обичам българския народ, който в голямата си част е добронамерен, мил, гостоприемен и своенравен по свой си начин.

Защо тогава това не ме прави националист?

Национализмът като идолопоклонство

Национализмът издига любовта към Родината като най-висше благо и ценност. Родината става един вид „бог“, на който трябва да се кланяме. Всичко трябва да бъде доведено на колене пред Родината и нейните цели, определени от настоящите управляващи в даден исторически период.

Според национализма, идентичността ни трябва да се обвърже с едно-единствено нещо – да си българин и да се представяш, че си над всички други, а българското да е над всичко чуждо. Това за мен е напълно неприемливо и лицемерно.

Ако трябва да избираш:

• Между обичта си към Бога и обичта си към Родината.
• Между това да предадеш или жертваш най-близките и роднините си в полза на Родината.
• Между това да защитиш Родината, бранейки всичко българско, или да признаеш искрено, че определен народ е постигнал повече в дадена насока или казва неудобната истина за Родината ти.

Във всички тези случаи аз не мога да избера Родината.

Християнството е интернационално

Причината е, че на първо място аз съм християнин. Християнството е интернационално, то не е националистическо. Исус Христос е евреин, но Неговата жертва на кръста е за целия свят – евреи, гърци, българи, американци, руснаци, китайци.

Не мога да захвърля никоя част от Божия закон и християнската си вяра, за да угодя на някакви езически и антихристки ценности, само за да се впиша в средата си. Напротив, аз искам България да има ценностите на християнството, а не християнството ни да се промени, за да пасне на националната ни доктрина.

Истинската родина на всеки християнин не е тук на Земята, а в Небето, още от момента на приемане на Христос за Господ и Спасител. Християните са описани в Библията като посланици в този свят на Божието царство, а не като идентифицирани чрез националността си:

„И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“ (2 Коринтяни 5:20-21)

„Където не може да има грък и юдеин, обрязан и необрязан, варварин, скит, роб или свободен; но Христос е всичко и във всичко. И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте… Над всичко това се облечете в любовта, която свързва всичко в съвършенството.“ (Колосяни 3:11-14)

Националността не определя вечността

България е светска държава, която е възприела определени ценности. Тя НЕ Е християнска държава – в нея живеят хора от различни етноси, от различни религии (или без религия) и с различни убеждения. Заблуда е, че да си българин означава да си християнин. Вярата/религията е убеждението за това кой си, откъде идваш и къде отиваш тук и във вечността. Тя не е обвързана с националността.

Това да съм българин и националист не може да определи вечно кой съм, нито откъде идвам (защото в кръвта на българите има генетична информация от различни етноси), нито къде отивам (защото национализмът няма отговор за вечната съдба на човека след смъртта).

И така, аз не мога да бъда националист. Аз съм християнин, който живее в България и обича Бога и българите, защото са най-близки по култура и произход, но също обичам всички останали народи. Не противопоставям нашия народ на другите. Вярвам, че Христос умря за всеки човек, без значение на неговата Родина.

Изборът на всеки

Защитата на Родината трябва да е заради тези, които обичаме, и заради ценностите, които споделяме, а също и заради бъдещето, за което се борим заедно.

Ако смяташ, че би жертвал вярата си, близките си и всичко останало за Родината си, вероятно наистина си националист, но тогава ние служим на различни богове и вероятно имаме различни ценности.

За мен Родината винаги ще бъде на колене пред Христос, а не обратното.

Аз не съм националист и никога няма да бъда!