Украинското зърно: Морал, корупция и дилемата на българския потребител

Време за четене: 4 минути

Тези, които ме следвате, знаете много добре, че подкрепям Украйна в отговора им на агресията на Русия. Ако сте запознати с икономическите ми възгледи, вероятно знаете и че съм срещу всякакви държавни субсидии и дотации.

Въпросът за разрешаването на вноса на зърно от Украйна сякаш противопоставя тези мои две виждания.

Подкрепа срещу безопасност

От една страна, смятам, че е нормално да бъдем отворени към вноса на зърно от Украйна, защото това е пряка подкрепа за тяхната икономика, за украинските семейства и за армията им във войната срещу агресора.

От друга страна обаче, има сериозни притеснения:

• Химикали и пестициди: В Украйна вероятно се ползват химикали и пестициди за обработване на зърното, които може да не са одобрени за ползване у нас.
• Замърсяване от военни действия: Възможността да има замърсяване с вещества от военните действия не е за пренебрегване.
• Обеднен уран: Появи се информация, че предстои в Украйна да бъдат внесени и боеприпаси с обеднен уран (ако вече не са внесени), които също могат да представляват опасност при евентуален внос.

Защо контролът не работи

Доводът, че БАБХ и Митниците ще контролират качеството при вноса и няма да пострадаме по никакъв начин, въобще не подлежи на коментар. С корупцията, която имаме в тези държавни организации, може да се вкара зърно не с обеднен, а с обогатен уран, и пак няма да разберем, докато не го изядем.

Вече имаме богат опит с това – хиляди тонове внесени опасни месо, плодове и зеленчуци; цели влакове с токсични боклуци за горене; и т.н. Плаща се на когото трябва и може да се внесе всичко с всякакви документи. Извинете ме, ако нарушавам вашето разбиране за перфектна и неподкупна държавна администрация, но фактите говорят друго!

Българските зърнопроизводители: Каймакът на субсидиите

По отношение на българските производители на зърно, които са галеници на европейските фондове за субсидиране, също има противоречие:

• Натрупан капитал и липса на работни места: Това са хора, които често с измами и манипулации изкупиха огромни територии земеделска земя и се насочиха само към зърнопроизводството, защото е най-доходоносно, най-субсидирано и изисква най-малко участие на хора. В резултат на това, на село почти не останаха работни места. Тези бизнеси бързо натрупаха сериозен капитал.
• Високи цени и субсидии: В продължение на десетилетия зърнарите получаваха милиарди. Сега карат най-скъпите коли, имат нова техника и ограничена конкуренция, заради което продължават да държат по-високи цени на нашия пазар, отколкото за външния. Така стимулират скъп износ на качествено българско зърно и обратен евтин внос на по-некачествено. Когато пък имаше криза, искаха държавата да им изкупи зърното с нашите данъци.
• Обоснованост на притесненията: От друга страна, зърнарите са прави, че украинското зърно и слънчоглед може да са по-лоши и поради липса на пазари за Украйна в момента, цената у нас и в Европа да бъде срината, което да им донесе загуби. Но пък, ако всичко беше наред с контрола, цените на хляба и олиото за нас, потребителите, можеше да са по-ниски.

Дилемата и моралният отговор

Всъщност и в двата случая – с или без внос от Украйна – ние, обикновените хора, можем само да губим, ако нещата се развият в неподходяща посока. А животът не е идеален и ако нещо може да се обърка в толкова конфликтна и неясна среда, то почти сигурно ще се обърка.

За решаването на проблема основна роля сега трябваше да играе моралът на нашите политици и на народа, от който произлизат служителите, които ще правят преценка за качеството и ще осъществяват контрол. Но народът отдавна загърби морала и етиката в полза на парите и печалбата. Държавните структури само материализираха неморалността и корупцията в обществото на най-високо ниво.

И така, да внасяме или да не внасяме зърно от Украйна?

Ако някой ти каже, че месото, брашното или друг продукт в определена търговска верига може да има в себе си опасни вещества или радиация, защото там има доказан лош контрол през годините, ще купуваш ли от тази верига?

Отговорът на този въпрос е отговорът ми и на предния основен, за мен самия и за семейството ми, а и за цялата държава. Нещата не са прости, но безопасността е по-важна от поемането на рискове в настоящата ситуация. Здраве не се купува.

Натискът отгоре

За съжаление, Европейският съюз вероятно няма да позволи отделните страни да вземат собствено решение. Това е въпрос на „европейски ценности“, тоест външен натиск и васално управление. Политбюро вече е взело решение и, както на онзи прословут злополучен 24 май, когато бодро марширувахме след аварията в Чернобил, и цяло лято хапвахме всичко, така и сега евробюрократите и техните семейства няма да бъдат застрашени. Те имат средствата да се хранят с най-доброто. Ние, обикновените хора, ще сме опитните мишки след вноса.

Иначе, нека да продължим да изнасяме оръжия за Украйна, за да може тя да се защитава. Всеки народ има право да защитава територията си от агресори.

И да се молим поне украинците и техните власти да имат морал… 😔