Защо няма истинска дясна партия в България

Напълно осъзнавам, че в политическия живот в България няма истинска дясна, консервативно-либерална политическа партия. Не се очертава и да има. Осъзнавам го, защото самият аз трудно намирам кого да подкрепя на избори и го правя винаги с някаква доза компромис. И ще е така, защото такъв е народът ни в момента.

Например, една партия иска да възстановява християнската вяра и консервативните ценности на българите, но иска да го прави насила със задължително (православно) вероучение за всички деца (т.е. не защитава дадените от Бога родителски права над децата) и даване на пари от данъците ни за строителство на храмове, без значение, че не всички хора искат да дадат от личните си пари (събрани насила) за това. Други искат да строят детска болница с държавни пари. Трети искат болниците да са държавни, да не са свързани с никаква търговска дейност и да имат едва ли не неограничен бюджет, пак от данъците. Други пък искат държавата да дава пари на всеки за раждане на деца, за отглеждане на деца, а после и за отглеждане на възрастни, които ги мързи да работят.

Кой е правил тези неща преди?

Но нека се върнем назад в историята на България, а и на целия свободен свят от едно време, и да попитаме:

• Как нашите предци намираха възможност и правеха нужното, за да имат семейства с много деца, да ги учат на трудолюбие, вяра, морал и патриотизъм – от своите пари и роднините или от държавата?
• Кой плащаше да се направят училищата и да се наемат учители, искаше всички деца да могат да ходят там да се образоват и държеше учителите да се уважават подобно на родители – родителите или държавата?
• Кой решаваше какво да учат децата в училище и как – науки, вероучение или друго – и да се молят на Бога и да благодарят в началото на всеки ден – родителите или държавата?
• Кой направи първите и най-добри и до днес университети в света, основани на християнската вяра и ценности, и в продължение на столетия продължаваха да съществуват – частни дарители и родители или държавата?
• Кой строеше храмове – частни дарители или държавата?
• Кой направи първите болници и ги нарече с имена на светии – частни дарители или държавата – и как се издържаха те?
• Кой направи и поддържаше първите социални кухни за бедни – частните дарители или държавата?
• Кой възпитаваше така децата, че да се грижат с благодарност достатъчно добре за родителите си, когато остареят – родителите или държавата?
• Кой търсеше работа на безработните и предлагаше обучение на неуките – частните компании и занаятчиите или държавата?
• и т.н.

Мога да продължа списъка доста…

Държавата като „Бог“

Как успяват политиците да отнемат дадените ни от Бога права на живот, свобода, частна собственост и семейни права, и да ги вкарат в правата на държавата? Да ги заместят с държавен рекет и контрол над всичко? Лесно е. Това право им се дава от всички, които гласуват и избират държавата да се грижи за всичко, защото самите те не искат да носят своята отговорност за себе си, за децата си и за обществото. И защото после е по-лесно да обвиняват други за собствените си провали.

Субектът, който има власт над основните човешки права и трябва да е в контрол на всичко, не трябва да е държавата, а Бог (ако искате, тези, които не вярвате, си мислете за природата или каквото решите начало на всичко). Когато държавата стане бог, не се учудвайте, че нещата не вървят. Това е така, защото са объркани основите на човешкото общество и са нарушени всички основни права. Всичко произтича не от естествения ред, създаден в началото, а от насилствено наложен такъв. И това не е хвърчащо либертарианство, а класическо разбиране за неотменимите човешки права и техния единствен и първичен естествен източник.

Търсенето на истинската дясна алтернатива

И така, заради всичко това, сега няма за кого да гласувам с ръка на сърцето и да кажа: „Гласувах, защото тази партия иска да постави всяко нещо на мястото му – Бог да е Бог, държавата (министерствата) и народните представители да са просто служители на народа, а обикновените хора да са с наистина защитени живот, свобода, собственост и личен живот, с лични избори за себе си, за които носят лична отговорност.“