Грозната страна на популизма: Как политиците крадат чуждия успех

Любимото нещо на политиците-популисти е да се хвалят с неща, които нито са създали, нито са развили, нито са завършили, и да критикуват какво правят другите, когато самите те не предлагат работещи, устойчиви и справедливи решения.

Ако е спортист, който е победил, новината ще е първа в профила на популиста в социалните мрежи, понякога още преди медиите. Ако спортистът губи, обикновено ще е много тихо. Ако е някакво ново вълнуващо чуждо начинание или идея, популистите ще са първи да го споделят като подкрепящи или дори ще си присвоят заслугите поне частично, даже да не са си помръднали пръста за него до момента, да не са дали една стотинка в подкрепа, нито да планират това в бъдеще. После ще чакат да видят дали новото начинание е провал или не, за да разберат дали да се похвалят пак с чуждия успех или да си замълчат за подкрепения провал. А понякога след това ще започнат да критикуват провала, при положение, че преди това са били на точно обратното мнение – но кой ли ще си спомни…

„Успехът има много бащи, а провалът винаги е сирак.“ (Джон Кенеди)

Грозно нещо е популизмът. Лесно е да се хвалиш с чуждите успехи и да критикуваш чуждите провали, вместо да запретнеш сам ръкави и да свършиш нещо, така че делата ти да говорят по-силно от думите ти. Но така е устроен светът в съвремието ни, чрез създадената среда от беззаконие и лична безотговорност. Наглите, грубите, престъпните, връзкарите, сервилните, крадците на чужд труд и идеи и т.н. често мачкат и постигат успехи за сметка на другите. Това се променя само в общества, в които има по-висока степен на ред, законност и справедливост за всички. За съжаление, обществата, от които в момента се учим и следваме, и съответно нашето в момента, не са такива. И понастоящем, по мое мнение, не се очаква скорошно подобрение.

Но всичко зависи от нас, които осъзнаваме това и не се предаваме. Зависи от тези, които носят светлината и правят всичко наоколо светло, а не от онези, които стоят в тъмнината и имат мрак в себе си. Изискват се усилия и отборно гребане срещу течението.

Грозно нещо е популизмът – тъмнина, претендираща, че е светлина.