Защо не мисля, че каузата на семейството е обречена на провал
Когато говоря за важността на брака и семейството в България, и за успеха на християнските ценности и култура, понякога ме питат:
А не мислиш ли, че нещата постоянно ще се влошават и накрая всичките тези ЛГБТ неща и разврат ще завладеят и България, децата ще ги учат в училище, и дългосрочно каузата е обречена на провал и т.н.?
Вярата в победата и мечтаната България
Отговорът ми е:
Не, не мисля така. Аз вярвам, че можем да обърнем тенденцията и да победим.
Можем да бъдем за пример на другите народи, точно както бяхме пример за Истанбулската конвенция, когато я спряхме. Можем да имаме свободен народ, където се раждат отново повече деца, отколкото умират възрастни, където моралът и етиката са естествени от утробата на майката до смъртта на стареца и където разводите са рядкост, а младите хора пазят девствеността си за първата брачна нощ.
Някои ще кажат, че съм луд и че живея в измислен свят. Така е. Аз живея с мечтите си и гледам света през тях, за поколения напред. Няма постигната важна и сигурна победа, без някой първо да е мечтал и да се е борил с постоянство и увереност за нея.
Без „План Б“ във войната със злото
Христо Ботев беше казал: „Свестните у нас считат за луди.“. А друг наш борец за „чиста и свята република“, Васил Левски, беше казал: „Ако е за Българско, то времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“.
Кой войник отива на война, ако предварително смята, че войната ще бъде изгубена? Кой влиза на място в окопа, където очаква да падне бомба? Кой решава да пътува с пробит кораб? Кой започва бизнес, като смята, че ще изгуби времето и парите си, и накрая ще фалира?
Каква мотивация за успех би имал човек, който носи в сърцето си страха от поражението, и как би жертвал всичко от себе си, дори живота си, ако има „План Б“, по който да го изживее?
Аз нямам „План Б“. Ние сме във война със злото – печелим или умираме. Но ние ще спечелим! „Свобода или смърт!“ са казали българските борци за народа ни някога и са го написали на знамето си. Докато спечелим или до последния праведен и смел човек, който воюва за истината! И винаги ще давам този отговор, докато дишам.