Победихме в битки, но войната с джендър-идеологията още не е спечелена

Години наред хора, които вярваха, че противопоставянето на джендър-идеологията ще успее накрая и че християнската и консервативна нормалност ще се върне, работеха, молеха се и жертваха от своите лични планове, времето със семейството си, парите си, професионалното си развитие в друга насока и т.н. Трябваше постоянство.

Накрая нещо започна да се случва – видяхме малко светлина. Първо с отхвърлянето на Истанбулската конвенция, което беше първата голяма решаваща битка, а после и със забраната на ЛГБТК+ пропагандата в училищата отскоро. Още не сме победили напълно това зло в страната си, а още по-малко извън нея, но можем да се радваме на тези победи и трябва да продължаваме, защото сме напът да спечелим войната.

Да, тези дни постигнахме победа в още една битка и това е невероятно. Благодарим на Бога! Но за да се спечели войната, се изисква много повече.

Злото се побеждава с добро

• Злото не може да се побеждава със зло! Злото се побеждава с добро!
• Омразата не се побеждава с омраза! Омразата се побеждава само с любов!
• Никой от нас не е достоен и съвършен! Трябва да бъдем с милостиви сърца!

Ако има омраза, победа няма да има – едно зло ще бъде заменено с друго зло. Бих препоръчал на всеки един, който крещи с ненавист към който и да било човек – хетеро, хомо или някаква друга измислена сексуалност, да си отдели време, да отиде в църква или да коленичи у дома, да остане сам със себе си и Бога и да осмисли какво Христос е направил за него, грешника (а ако не знае, да попита знаещите), и че същото нещо Христос направи за всеки убиец, изнасилвач, крадец, блудник, прелюбодеец и всякакъв вид престъпен или заблуден човек.

Никой от нас не е безгрешен и всеки от нас ще стане прах… А после идва съд. Защото ако някой си мисли, че мъж да изневерява на жена си, да се напива и да пребива детето си, да мрази родителите и роднините си, да краде от работата си и т.н. е по-малко грях от това да спи с мъже, не е разбрал посланието на Евангелието и смисъла на християнския морал и начин на живот. Наистина някои грехове ни се струват по-малки, но всички те ни отделят от Божията воля и за всички тях има прошка и промяна след искрено покаяние. Нищо нечисто няма да влезе в Небесното царство!

Нека сега да се зарадваме за победата, но и да подготвим духа, душата и тялото си за истинското духовно воюване (не по плът), което ще спечели войната! Защото битките в бъдеще няма да са по-лесни…

Притчата за фарисея и митаря

„На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар. Фарисеят застана и се молеше така в себе си: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар, постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.“ А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.““ (Лука 18:9-14)