От Москва до Брюксел: Има ли нещо ново под слънцето?

Спомням си времето, когато да слушаш Радио „Свободна Европа“ или „Гласът на Америка“ беше супер яко. Говореха колко сме потиснати от тази страна на Желязната завеса; как не ни казват много добри неща за Запада, а изкривяват информацията идеологически; как има пропаганда и заглушаване на истината на всякакви нива и по всякакви теми.

Те говореха много и верни неща. Нещата просто се случваха както КПСС в СССР и БКП в България, и съответно СИВ, бяха решили. Обикновено нещо се решаваше в Москва и България имаше вариант да приеме или да не приеме, и така да не получи важни за икономиката ѝ неща – ресурси, самолети, ракети и т.н. Икономиката на соцблока се движеше от интересите на империята на Съветския съюз, а най-големите ползи бяха за онези, които бяха свързани с властта. Другите… кучета ги яли.

Новите чавдарчета и новата империя

Мина малко време и днес имаме Брюксел, който се контролира от няколко най-големи държави и неговата бюрокрация.

• Спират се телевизионни канали и програми.
• Контролира се кой има достъп до медиите и какво говори.
• Дават се пари само на онези, които приемат новите европейски ценности и политики, и които единствени подкрепят властта.

Засега другите още не са ги яли кучетата и свинете, но като гледам как настървено новите чавдарчета, пионерчета, комсомолци и партийни активисти, закърмени с идеологическия плам на новия европеизъм, мразят и със садистична нота обявяват всеки с различно мнение за враг на народа, предател и подлежащ на унищожение, нямам съмнение, че не виждам нищо ново под слънцето.

Илюзията за „Светлото бъдеще“

Спомням си как почти всички преди повече от 35-40 години смятаха, че вървим към светлото бъдеще, когато наоколо се виждаше нарастваща разруха, повсеместен мрак, корупция и безнадеждност. Държавните институции криеха реалното положение на икономиката ни, радиационните дъждове от Чернобил, отровите в храните, идващата инфлация и какво ли още не. Никой не искаше да пипа свещената крава на светлото бъдеще, макар че никой реално не го виждаше и фактите говореха обратното.

И днес всичко се прави за доброто на хората и в името на хората.

А ние, както и преди, ако се замислим, можем да кажем даже имената на хората…