Бог е любов и Бог е справедливост
Бог е толкова любов, колкото е и справедливост. Той ще съди всеки от нас като наш Създател.
Един съдия може да обича сина си безкрайно, но ако той дойде в съдебната му зала като престъпник, съдията ще трябва да изпълни закона и да издаде присъда според него.
И понеже никой не е достоен да бъде спасен от съда, Божият Син Христос умря и плати за греховете ни. Сега приемаме спасението си чрез приемане на Неговата заместваща жертва. Ако хората отиват в ада, то е защото мразят Бога, а не защото Той мрази тях.
Така и хората могат да мразят страданието и греха, който е беззаконие пред Бога, но да обичат страдащия и грешника. Това са различни неща.
- Обичам бедните, но не обичам бедността.
- Обичам болните, но не обичам болестите.
- Обичам лъжците, но мразя лъжата.
- Обичам убийците, но не обичам убийствата.
- Обичам блудниците и прелюбодейците, но не обичам блудството и прелюбодейството.
- Обичам мъжете и жените, които решават да абортират бебето си, но не обичам абортите.
- Обичам наркоманите, но не обичам наркоманията.
- Обичам проститутките (не сексуално), но не обичам проституцията.
- Обичам хомосексуалните, но не обичам хомосексуалността.
- Обичам транссексуалните, но не обичам заблудата им и осакатяването им.
„Не обичам“ може да се замени и с „мразя“, защото „обичам“ и „мразя“ са две взаимно изключващи се и крайни състояния.
Не е толкова трудно за разбиране.
