Напоследък отново се заговори масово за промяна на технологията на гласуване – за преминаване от хартиени бюлетини към онлайн или машинно гласуване. Съществува един основен проблем пред онлайн вота и пред гласуването само с машини: загубата на тайната на вота.
- Онлайн гласуване: При вход в други системи (например банкови или други онлайн услуги) се изисква пълна идентификация на потребителя. При гласуването е обратното – не трябва да бъде възможно гласоподавателят да бъде идентифициран, което в цифрова среда е почти непостижимо. При използване на онлайн система винаги се записват трафични данни от интернет доставчиците и службите за сигурност.
- Гласуване с машини: При него съществува риск от засичане на точното време на гласуване, което се прави за всеки подаден глас. Ако то се съпостави с видеозапис или с бележки, водени от членове на комисията или присъстващи, впоследствие може да се разбере кой какъв избор е направил чрез машината.
Ето защо гласуването с хартия се счита за един от най-сигурните методи за опазване на анонимността в света – чрез него е практически невъзможно да се установи кой за кого е дал гласа си. Разбира се, този метод носи риск от физически фалшификации, като подмяна на бюлетини или грешно отразяване на резултатите. За предотвратяването им е необходимо прилагането на стриктни контролни механизми: присъствие на независими наблюдатели, видеозаснемане на процеса по броене и ангажиране на високообразовани членове на комисиите, които да гарантират прецизното съставяне на протоколите.
Аз самият съм силен защитник на етичното използване на най-новите технологии във всички области на живота на хората. Обаче въпросът за технологията на гласуване в никакъв случай не бива да се свежда до просто противопоставяне на „закостеняло“, „ретроградно“ мислене с „модерен“ подход за решаване на съвременните проблеми и предизвикателства. Казусът за онлайн и машинното гласуване трябва да бъде разглеждан на плоскостта на човешките и конституционните права, а не само на технологично ниво.
