“Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.” (Второзаконие 5:21)
Да искаш нещо като това, което има ближния ти, не е същото като да пожелаваш самото нещо на ближния ти. Пожеланието на нещо хубаво не е проблем, но завистта и пожеланието да придобиеш точно нещото, което е на ближния ти, са проблем.
Можеш да желаеш да имаш хубава къща като на ближния си, хубава и добра жена (или мъж) като на ближния си, служители във фирмата си като на ближния си, кола или камион като на ближния си и всичко друго като на ближния си, но не неговото.
Според Христос, “който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”. Обърнете внимание, че става дума за прелюбодейство – или мъжът вече е в брачен завет, или жената т.е. пожеланието е на чуждото.
Да желаеш всякакви хубави неща не е грях, но да вземеш чуждите или да навредиш на другите, за да ги имаш, е грях.
П.П. На пожеланието не трябва да се гледа само в сексуален контекст, а в общия контекст на десетата заповед. За сексуалния контекст в брака е заповедта “Не прелюбодействай!”.
