Трябва ли да тъжим за Разпети петък?
Може би учениците на Христос и неговите приятели са страдали, гледайки как техният Господ е измъчван и бит, а впоследствие разпънат на кръст като най-долен престъпник. Те горчиво плачеха и тъжаха, защото мислеха, че всичко е приключило. Израелският народ очакваше да дойде Месия (помазан от Бога спасител) и да ги избави от римляните. Те виждаха само до себе си и съдбата на своя народ. Те не виждаха напред…
Неведението на учениците
Те не разбираха притчата за бременната жена, която е готова да страда и търпи, за да роди и да изпита най-великата радост, знаейки предварително, че всичко си струва. Те не разбираха пророческите думи за разрушаването на храма и съграждането отново на третия ден (Църквата Христова) за три дни. Те не знаеха, че смъртта не може да победи живота, защото Животът е бил, е и винаги ще бъде по-силен от нея.
Те бяха в неведение. Дори след възкресението и при възнесението на Христос те още питаха: „Кога ще върнеш царството на Израел?“ Те още мислеха, че Бог е ограничил плана си само до част от човешкия род, но Той имаше нещо повече от това – спасение за всеки повярвал човек, без да се налага да прави каквото и да било, за да получи вечен живот, и то не само тук и сега, а за вечността. И това е толкова велико!
Ние знаем!
Трябва ли да сме тъжни, да плачем и да страдаме за смъртта на нашия Господ? Не, не трябва. Той беше тъжен, защото беше изоставен от Своя Отец, за да не бъдем ние тъжни, че сме изоставени от Него. Неговата кръв капеше като кървави сълзи, за да изтрие всяка наша сълза. Той страда жестоко бит и в болки, за да не бъдем ние наказани за нашите грехове. Учениците Му и последователите Му през първи век не знаеха… Но ние знаем.
Ако сме тъжни, плачем и страдаме днес, е все едно бременната жена да прави това всеки път, когато се сеща за раждането на детето си. Това би било лицемерие и глупост. Тя винаги би плакала ОТ РАДОСТ, защото страданието и болката вече са в миналото и всичко си е струвало!
Почитаме нашия Господ, благодарни сме Му и никога няма да можем да се отплатим, но няма нужда да сме тъжни, да плачем и да страдаме.
Радвайте се! Пак ще кажа: Радвайте се!
