Социална подкрепа за бежанци: Справедливост и библейски принципи

Сред част от българското население има недоволство, че украинските бежанци ще получават по 40 лв. на човек. Логично е да си зададем въпроса: „Кой социално слаб в България, в крайна нужда, получава по 1200 лв. на месец, за да даваме на чужденците по толкова?“

Нека бъдем реалисти. 40 лв. на ден днес не са много, но все пак някои българи работят за два пъти по-малко на месец, нали? А за пенсионерите да не говорим. Тогава защо ще даваме на чужденците повече, без да работят?

Един закон за всички

Винаги съм бил на страната на бежанците, които бягат от която и да било война, и които търсят място, където могат да живеят нормално, да оцелеят, докато могат да се върнат по родните си места или пък да се установят за постоянно, ако са достойни членове на обществото, НО само ако спазват законите на страната, в която са, и не се възползват от специални привилегии.

Ако частни дарители искат да дарят на бежанци, те могат да дават и по 1000 лв. на ден на човек – тяхна си работа, това са си техните лични пари. Но когато парите се събират с ДДС, данък печалба, данък жилище, данък автомобил и т.н. от всеки българин – богат или беден (особено от хора, които едва свързват двата края), да се оказва по-голяма социална подкрепа към чужденците от тази към нашите сънародници, които са в нужда, е лицемерие. Затова всеки народ, който е основал законите си на Божия закон в Библията, ще благоденства и ще бъде успешен, защото там е записано: „Един закон и една наредба да има за вас и за чужденеца, който е пришелец между вас.“ (Числа 15:15).

Така е честно, нали? Това говори мъдростта: „Един закон за всички“. Ако някой иска да живее с нас, българите, нека да получава колкото и каквото получаваме ние, а също и да започне да дава каквото даваме ние. И ние се храним, плащаме наем, търсим работа и т.н. – образовани или не, с кола или без кола, с жилище или бездомни… И на държавата не ѝ пука, ако ти и детето ти си лягате гладни или не можете да си платите наема, а наемодателят ще ви изхвърли на улицата, след получени едни 100-200 лв. социална помощ за месеца. Не мислите ли, че е така? Елате в групата „Помощ за самотни и затруднени родители“ и се уверете, че е така.

България: Като във война

В България огромна част от населението живее с под 600 лв. на месец. И страда отдавна като във война, заради това, че не основаваме законите си върху изпитаните принципи на библейския морал и ценности. Не сме във война, но населението ни намалява като във война; пътищата ни са сякаш по тях са минавали танкове и ракетни установки; къщите по селата са като бомбардирани; страхът за утрешния ден е навсякъде…

Моята позиция

Нека да е ясно: аз не защитавам намесата на държавата в никакви сфери на живота на гражданите, освен за сигурност и съдебна система, заедно с някои административни услуги, т.е. минимум администрация и държавна интервенция (минархист съм). Но и не мога да пренебрегна факта, че законът не е един и същ за нас и за чужденците. А според Библията (и според мен) това е грешно.