Принципът на предпазливост: Логическа защита на неродения живот

Знаете ли какво е Принципът на предпазливост (или „Принципът на предпазните мерки“) и как се използва при вземането на съдбоносни решения?

Дефиниция и пример

Принципът на предпазливост е широк епистемологичен, философски и законодателен подход към иновациите или действията, които имат потенциал да причинят сериозна вреда, особено когато липсва достатъчно научно знание по въпроса. Той набляга на предпазливостта, прекъсването и прегледа, преди да се скочи към нещо ново, което може да се окаже катастрофално.

Критиците на подхода спорят, че той е неясен, самовъзпиращ, ненаучен и пречка за прогреса. Въпреки това, той е широко приложим в екологията, медицината и технологиите.

Прост пример: Къщата

Да вземем за прост пример къща, която предстои да бъде взривена. В последния момент някой казва: „Преди малко ми се стори, че там влиза човек, но не съм видял да излиза никой.“

Дали има човек или няма човек вътре в къщата, не е ясно. Принципът на предпазливост изисква да се направят всички възможни опити за проверка и да не се взривява къщата, докато не се докаже, че в нея няма човек.

Приложение към аборта

Защо давам този пример и защо мисля, че принципът е важен?

Когато говорим за живота на неродените деца, които биват убивани чрез аборт, много хора искат да омаловажат въпроса, твърдейки: „Ние не знаем дали е човек и кога започва животът“ или пък, че не можем да докажем дали има някаква душевност, или не, и т.н.

Добре. Ако приемем (макар и научно необосновано), че не знаем дали е живо или не, и не знаем дали е човек или не (въпреки че не може да е нищо различно от човешкия вид, щом е заченато от човешки гамети) – то не би ли следвало да приложим Принципа на предпазливост?

Би трябвало.

Но на някои хора не им харесва да прилагат този принцип, когато той не е в тяхна полза. Ако следваме примера за къщата и човека в нея, и ако действаме така, както някои действат при абортите, би трябвало началникът, отговорен за взривяването на къщата, просто да пренебрегне информацията и да каже: „Не ме интересува дали има някой вътре и кой е той. Взривявай!“

Това ли е нещото, което е правилно да се направи? Не знам, вие кажете – какво ви казва вашата съвест?