В глава 19 на книгата Деяния на апостолите в Новия завет на Библията има записана една интересна история.
Апостол Павел – човекът, написал повечето от посланията на Новия завет, пътува из Римската империя и проповядва за Христос, стигайки до град Ефес – древногръцки град, столица на римската провинция Азия. В резултат на проповядването на Божието слово в провинцията и неговата духовна сила, все повече хора започват да приемат християнството и да се обръщат от езическите божества и поклонението пред тях (включително чрез храмовата проституция и т.н.), към вярата в Божия Син като единствен Спасител на човечеството, Който дава истинска свобода от духовното робство. Повярвалите в Христос започват да изхвърлят идолите си, да горят сами текстове със заклинания и езически ритуали, да изучават Писанията, да премахват всякаква връзка със стария си живот и убеждения за света. Те започват да се покланят на Твореца, а не на творението, на природните сили и на демоните.
Цялата тази промяна започва сериозно да застрашава търговията на местните занаятчии, които продават сребърни статуетки на богинята Артемида (в българския библейски превод наречена Диана), храма ѝ и вероятно всичко, свързано с този култ (Деяния 19:23). Един от тези защитници на старата езическа култура, на име Димитри, е централна фигура на бизнеса или нещо като неформален лидер на занаятчиите там. Затова ги събира и произнася следната реч:
„О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство. И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка. И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят.“
Тези думи на местния лидер на езическия бизнес в региона предизвикват силен гняв у местните занаятчии и ги подтикват да викат два часа „Велика е ефеската Артемида!“. Следват размирици в града, които биват постепенно укротени от други местни лидери. И все пак, християнството продължава да расте и да превзема стария свят, за да се изгради една силна и наистина преуспяваща цивилизация – духовно, душевно и материално.
Цялата тази история показва, че когато християните говорят или действат против езическите обичаи и богове оттогава, дори и до днес, е нормално да получават в отговор присмех, подигравки, омраза, отхвърляне, заплахи и т.н. Съвременните Димитриевци, бизнесмени на злото и идеологиите на езичеството, също искат да контролират душите и парите на поклонниците си, за да ги „повлекат толкова надълбоко и да ги оставят без сили“, както се пее в песента на Дара на Евровизия.
В 1 Коринтяни 1:21-25, същият Апостол Павел пише:
„Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите. Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, а за езичниците – глупост; но за самите призвани, и юдеи, и гърци, Христос, Божия сила и Божия премъдрост. Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците.“
Разбира се, за нашия народ и за другите европейски народи с техните езически идоли (на богатство, удоволствия, слава и т.н.) и идеологии (на хуманизъм, джендъризъм, атеизъм, войнолюбие и т.н.), Божията воля изглежда противна на общоприетия начин на живот и хедонизма. Уви, това няма да се промени, освен ако самите европейци не се върнат към „разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, а за езичниците – глупост“, Който е и „Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника“ (Римляни 1:16).
Да мразим злото и насърчаването на злото, не означава, че мразим хората, които са пленници на съвременното езичество и неговата култура, която ги води към разруха и смърт. Напротив, това означава, че желаем спасението на душата от тъмнината на всеки и най-доброто за всички (без изключение), които не познават Христос и Неговата спасителна и освободителна сила.
„И така, ако Синът ви освободи (от грях, зло и смърт), ще бъдете наистина свободни.“ (Йоан 8:36)
Ако това се случи, можем наистина да имаме правилната визия за Европа – Евровизия, която дава бъдеще и надежда за европейските народи. Всеки народ, който се противи на Създателя, не свършва добре. Исторически факт.
П.П. Що се отнася до либералните християни, които не разбират за какво е цялото това противопоставяне на налаганата днес в Европа езическа култура, задайте си въпроса: „Как би реагирал Христос на този конкурс и какви биха били неговите послания – в подкрепа или не? Какво би казал на участващите в такова събитие? Какво би насърчил Църквата си?“ Той прави това и днес. Реагирайте и вие така – водени от Христовия Дух, а не от геополитическите си пристрастия и модерния езически хуманизъм.
