Освободен, но поробен? Размисли за свободата, единството и независимостта

Имаме освободен народ, който е поробен, защото ако беше свободен, щеше ли да позволи на външни сили и местните им слуги да го задължават да прави неща, които не желае, като например да убие собствената си валута, докато властта въобще не се интересува демократично от мнението на самите българи?

Разделението и търсенето на единство

Имаме обединен народ, който е разединен във всичко и не може да се съгласи за нищо – вътрешна политика, външна политика, отношение към закона, отношение към брака, отношение към богатите или бедните, и какво ли още не. И всеки гледа само себе си и своето. Да са живи лудите, които мислят, че можем да се обединим за нещо важно като неделимо едно и да успеем, въпреки различията си…

Зависимост под прикритие

Имаме независим народ, който е напълно зависим, защото ако беше независим, щеше ли да взема решения, само ако са приемливи за другите държави и повече в тяхна полза, отколкото в наша, като например да прави правителствени „сглобки“ по нареждане от чужди посолства и от страх от чужди закони като „Магнитски“?

И щеше ли такава част от народа да е зависима от наркотици, алкохол и хазарт, и управляващите да не правят нищо срещу това, а дори да са съучастници в разрастването му…

Надеждата в мечтите

И все пак си заслужава поне няколко дни в годината да се порадваме, че някога сме имали мечти да бъдем свободни (3 март 1878), обединени (6 септември 1885) и независими (22 септември 1908), и че все още има такива обикновени хора, които искат тези ценности за себе си и за целия ни народ.

Честит 3 март – Ден на освобождението!