Продаде ли душата си на дявола
или на някой друг за малко слава?
Изхвърли ли морала си на вятъра?
Съдбата си превърна ли във плява?
Не тръгна ли със устрем и сърце,
готов да правиш всичко съвършено?
Не беше ли с мечта като дете,
а после изостави всичко ценно?
Спомни си как започна да се случва:
„Аз само този път, защото трябва…“
И мислеше, че скоро ще приключи,
но злото бързо взе да се прокрадва.
Зачеркна разни хора, за да си „голям“.
Отхвърли близък: „Нека се оправя сам!“
Друг път излъга тихо в нечие ухо,
за да се отървеш от свое лично зло.
Осъди бързо бивш добър приятел.
Оказа се, че можеш и да си предател.
Петцифрено число във твойта сметка
постави те под чуждата подметка.
Това, което бе за теб „недопустимо“,
с времето превърна се във „малко ми е криво“.
Накара със усилие да млъкне съвестта,
защото „Имам право, всички са така…“
Може да не разбираш, но си попаднал в плен,
ако сърцето ти не различава ясно нощ от ден.
Промяната към добро няма да дойде сама,
ако не дойде първо срам и покаяние за греха.
А животът на човека вехне като тревата
и, искаме или не, ще застанем пред Съдията.
Дано да не сме гледали само своите нужди
и накрая да се окажем на Него чужди…
Ивайло Тинчев
11.11.2024 г.
(по Матей 25:30-45, 1 Кор. 3:11-15, Еф. 4:27, Пс. 103:15-17)
