Как да възпитаме децата си в любов към Бога, а не в омраза към закона

Време за четене: 3 минути

Много родители правят грешката да насилват децата си да учат за вярата, което често води до обратен ефект – детето си създава грешна представа, че Бог е насилник, а вярата е просто спазване на строги правила, за да избегне наказание. Любовта към детето включва напътствия и дисциплина, но те трябва да идват от сърце, изпълнено с милост, а не от гняв или желание за контрол.

1. Разкрийте характера на Бога като любящ Баща

Ако искате детето ви да обича Бога и Неговият закон да бъде написан в сърцето му, разкрийте характера на Бога като любящ и милостив Баща.

• Нека детето разбере, че нашият Небесен Баща се грижи за нас и е източник на всичко добро и красиво, което ни носи радост и удовлетворение.
• Покажете с личния си живот чрез пример: любов без условия, милост чрез приемане, прошка със забравяне на грешките, добрина без очаквания и радост от малките неща.
• Бъдете пример, като сте благодарни за всичко – за доброто, за да прославяте Бога, и за злото, което ни смирява и изпитва доверието ни в Неговия промисъл.

2. Не насилвайте посещението на църква

Ако детето ви е пораснало и съзнателно не иска да ходи на църква, не го насилвайте. Уверете го, че това не променя нито вашата, нито Божията любов към него.

• Ние не обичаме Бога и не ставаме християни, защото ходим на църква, а ходим на църква, защото обичаме Бога.
• Ходенето на църква без глад за Бога и среща с вярващите е като да отидеш на ресторант, без да си гладен – ако ядеш насила, ще ти се догади.
• Нека детето усети духовния глад и ползата да бъде сред Божия народ. Нека църквата бъде място за почитане и издигане на Бога и среща с любими братя и сестри, а не място за угаждане на родителите.

3. Молитвата е привилегия, не задължение

Ако детето ви не иска да се моли, уверете се, че не възприема молитвата като задължение или тежест, а като привилегия и радостно преживяване.

• Покажете с личния си пример, че пет думи, казани с благодарност, смирение и вяра от сърце, са по-ценни от дълги и сложни молитви.
• Нека разговорите с Бога бъдат искрени, чисти от лицемерие и свободни от страх.
• Молитвата е важна, както честите разговори между родител и дете. Но кой родител иска детето му да говори с него насила? Нека детето тича към общуването с Бога като към най-хубавия сладолед, а не като към писане на домашно.

4. Бъдете пример в четенето на Библията

Ако детето ви не иска да чете и изучава Библията, уверете се, че вие я познавате добре и я цитирате – пряко или непряко – естествено пред него.

• Вплитайте библейските истини в ежедневието. Отговаряйте с тях на важните въпроси в живота му, както и на малките ежедневни неща.
• Докажете с личния си пример, че познаването на Божието Слово е полезно, когато се прилага правилно. Ако вие разчитате само на неделните проповеди, детето ви ще последва примера ви.
• Ако искате детето ви да расте с Божия закон, написан в сърцето му, първо се уверете, че той е написан в твоето сърце и ти се наслаждаваш на него. „От препълненото сърце говорят устата.“

5. Вашата отговорност не е на църквата

Ако искате детето ви да обича Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила, не очаквайте църковните водачи и служители да свършат вашата работа. Възпитанието на децата в християнската вяра е отговорност на родителите.

• За малките деца е добре да ги водите на църква и да ги учите на вяра с лекота и радост.
• За по-големите е важно да им дадете свобода да открият вярата сами.
• Първо поставете Бога като най-важен приоритет в своя живот и дайте правилен личен пример, за да очаквате децата ви да го последват.