Свобода или Страх: Имаме ли днес духа на българските борци?

Когато защитниците на българската свобода и независимост са решавали да се борят за правдата, те са знаели, че това може да им струва много: работата и парите, спокойствието, приятелствата и дори семействата и живота им.

Днес мнозина от нас дори не смеят да заявят публично, че:

• Има само два пола – мъжки и женски.
• Бракът е най-добрият съюз между мъж и жена в полза на децата.
• Семейството е институция, от която не бива да позволяваме държавата да изземва възпитателните функции на родителите против техните убеждения.

Ролята на страха и лицемерието

Живеем в общество, в което има страх дори да се направи едно споделяне на публикация в социалните мрежи, защото може да бъде оспорено от някого или да го обиди. Мнозина си казват: „Какво ще си помислят другите?“ или „Може после да не ме харесват.“

И какво, ако някой не те харесва, но възгледите му противоречат на основни истини и така спомага за разрушаването на обществото ни и бъдещето на децата ни? Ще го оставиш ли да ти затваря устата? Хора са давали живота си, за да имат правото да кажат какво мислят. А ние си мълчим за злото, за да не чуе някой, че сме против него.

Днес има огромно разминаване между личните убеждения и изразяването им:

• Мнозина уж са против корупцията, но участват в нея, когато е в тяхна полза.
• Мнозина уж са за вярност в семейството, но малцина говорят за нуждата от нея и отхвърлят прелюбодеянието като възможност.
• Мнозина уж са за морални ценности и култура, но търпят по всички медии пошлото и разрушителното.
• Мнозина уж са за това родителите да имат право сами да решават за децата си, но същите държат да налагат техния възглед върху чуждите деца чрез държавни политики.

Призив към „Свобода или смърт“

Когато българските борци за свобода и независимост са заставали за убежденията си, те са знаели, че могат да загубят всичко, но за тях всяка жертва си е заслужавала. Заставали са под знамето „Свобода или смърт“.

Има ли днес хора със същия дух и сърце, които да се изправят и да кажат:

„Не ме интересува какво мислят другите. Важното е коя е истината и аз заставам зад нея. Вярвам, че в това поколение може да стане промяната, която искаме, и бих дал живота си, за да може този народ да бъде свободен и поколенията след нас да живеят по-добре!“?

Дано да има, защото иначе сме обречени. Дори днес да имаме деца и да им се радваме, гените ни няма да останат дълго след нас в следващите поколения и ще изчезнем като народ.