Цената да бъдеш истински Божи пророк: Покаяние, а не благоденствие
Да си истински Божи пророк в поколението си не е лесно. Ако погледнем историята, ще видим, че пророците обикновено не са умирали от естествена смърт и са били много преследвани както от владетелите, така и от обикновените хора.
За разлика от съвременното разбиране за пророк, ограничено до определението „някой, който казва бъдещето„, библейските пророци и пророците на християнската църква са били (и още са) богобоязливи хора, които:
- Изобличават за греховете съвременниците си смело, но с любов и загриженост.
- Казват какво трябва да се направи, за да не сполети някого съд и зло без възможност за възстановяване.
Ако чуете пророк да говори за предстоящи хубави неща на хора, които са беззаконници, вършещи зло пред Господа, да знаете, че такъв пророк е лъжец. Когато има бунт против Бога и се върши зло, пророкът ще говори за покаяние и връщане при Бога, а не за щастие, благоденствие и успех.
Ако пък пророк говори на праведни хора, че ги чака зло, добре е всеки от тях да изпита сърцето си с молитва и търсене на съвета на Святия Дух, защото:
- Понякога злото идва не заради нашия живот (а заради общия контекст).
- Друг път сами даваме път на врага в живота си и общността си, и трябва да се поправим.
Бог винаги е по-загрижен за спасението ни и живота ни във вечността, преди да ни говори за ползите ни тук в тази плът. Затова и по-добре е човек да получи зло или неприятно пророчество, за да се покае от греховете си и да се спаси, отколкото да получи добро и сладникави думи, и да отиде в ада.
Не е случайно, че за Йов, един човек със силна обич към Бога и доверие в Него, се казва, че говореше така на жена си, която го настройваше да отхвърли тежките изпитания от Бога и самия Бог, и се записа така за него:
„А той ѝ каза: Ти говориш, както говори една от безумните жени! Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.“ (Йов 2:10)
